Най-високите сгради и съоръжения в България (и малко за ТВ-кулата в Русе)

Високо, високо, високо, високо застани,
над завист и обида, над дребните сплетни...
Високо, високо, високо, над завист и обида.
Високо, високо, високо, високо да те видя…“

Нещо такова се пееше в една песен – преди няколко дни се замислих, кои ли са най-високите сгради и съоръжения в България. Към момента класацията изглежда така:

Като изключим комините и антените, оказва се, че в България има само една сграда над 200 м – телевизионната кула в Русе, която до 2001 г. беше и най-високата телевизионна кула на Балканския полуостров.

На височина 107 м се намира сладкарницата, от която гледката, вярвайте ми, е страхотна, особено по залез. При ясно време, може да видите както Стара Планина, така и Карпатите:За съжаление, сладкарницата не работи от няколко години… Ето една снимка от последния път, когато бях там (2005 г.):

Така и не можах да кача Биляна горе… 🙁

Русе е чудесен град, хиляди хора преминават през него всеки ден! С малко реклама и предприемачески дух, това заведение може да се превърне в чудесна атракция, както и да донесе добри печалби на собствениците си…

В Берлин също има телевизионна кола, която се посещава от над 1 000 000 души годишно. Това са около 2740 души на ден. Те плащат по 11 евро, за да се качат. Това означава 30 000 евро на ден! Ако Русенската телевизионна кула прави дори 1% от тези приходи (100 пъти по-малко от берлинската), това означава 300 евро на ден, без да броим консумацията в заведението, организирани на частни партита, рождени дни, сватби… колко русенски заведения могат да се похвалят с това?!

Да не говорим за допълнително финансиране по линия на европейския туризъм.

Наистина не разбирам.

Който се интересува от още информация по темата, ето:

http://an200.blog.bg/drugi/2009/11/15/ruse-otvisoko-televizionna-kula.436597

Реклама:

Можете ли да разпознаете скъпата от евтината мода?

Петър: Винаги имам особено мнение за модата, което много ясно се изразява с тази популярна картинка. С Биляна имаме фундаментален спор относно това дали дрехи на известни и скъпи марки като Calvin Klein, Ralph Lauren Polo, Hugo Boss, Ben Sherman и Georgio Armani за 1000-2000 лв. стоят също толкова добре, колкото евтините марки, конфекцията на родните ни фирми и дори тази на кака Сийка от Илиенци… като можеш да се облечеш от горе до долу за 50-300 лв.

Биляна: Не съм съгласна! За мен също няма значение дали марката е чуждестранна или българска, важно е качеството на плата и изработката. Но за мен марки като изброените, както и голяма част от бг-производителите не могат да се сравняват изобщо с качеството на кака Сийка от Илиенци – там хвърчат конци, дрехите се захабяват бързо, след второто изпиране се свиват или отпускат съвсем.

Петър: Да, материята има значение, но скъпо е различно от здраво и качествено. Обувките Clark’s поне при мен издържаха доста по-малко от българските Matstar (чийто централен склад е точно в Илиенци). Да не говорим, че именно в България шият голяма част от костюмите, които се продават в чужбина под името на известни брандове (останалото е Турция, Индия, Пакистан, Китай)… Мисля си, че и един костюм, ушит по мярка ще стои по-добре и от най-скъпия Pierre Cardin в мола, но това си е мое мнение. И държа да подчертая – тук не говоря за българско и чуждо, а за евтино и скъпо.

Биляна: Добре – и двамата сме наясно, че въпросът не е до чуждо и родно, а до евтино или скъпо.

Петър: Айде на бас, че е много трудно да се различи евтино от скъпо. По-долу е колаж с 12 модела, облечени по последна мода според мъжката есенно-зимна колекция, като 8 от тях са с дрехите на водещи световноизвестни дизайнери (разбирай над 700 евро), 3 ползват много по-достъпните родни производители, а 12-тият – евтината верига Primark (т.е. последните четири влизат в графата три, четири и повече пъти по-евтини). Е, кои са четиримата с евтините дрехи?

Петър: Биляна се справи наполовина със задачата – позна два от общо четирите евтини модела, като в графа „евтини“ сложи Армани и Бен Шърман.

Биляна: Това е само защото са на картинка и не мога да ги пипна… ще си замълча, че единият го познах, защото познавам модела.

Петър: А вие, читатели на блога, как ще се справите?

Верният отговор – тук!

Реклама:

Най-добрият автомобил (според сравнителните тестове на Autobild)

Чета Autobild редовно. Дори съм абониран. Но при сравнителните тестове вече познавам крайния резултат преди да съм отворил списанието. И днес реших да събера резултатите от няколко броя: 1, 5, 21, 41, 44, 47, 49-52, 248, 265, 270-284 (подбрани напълно случайно – всичко, което съм си взел и е оцеляло от Вики).

И така, след 427 кандидата за сравнение при различните тестове, три са компаниите и три са моделите автомобили, които печелят:

Реклама:

1. VW Golf (Не може цял Autobild и цял Перник да грешат, явно наистина е най-универсалният автомобил)

2. BMW серия 5 (За 40 години баварската петица е станала почти съвършен автомобил)

3. Mercedes E-класа (Забележете, не S- а Е-класа, тъй като се оценяват не само екстрите, а и доколко е практична колата, колко е здрава и подходяща за ежедневието – да не говорим, че този модел е и най-популярното такси в Европа).

Реклама:

Германското трио е следвано от „нечупливата“ и екологична Toyota Prius, следват още четири немски модела (Audi A6 и BMW 1,3 и 6 серия), след тях е Ford Ka, който поне статистически в сравнителните тестове е пред Porsche 911, Opel Astra и VW Passat. Ето и цялата таблица:

Как са направени изчисленията: Взимат се всички сравнения и се гледа средно представяне на автомобила. В горния тест участват автомобили, включени в два или повече сравнителни теста. Естествено, ако в един тест сравняваме Porsche, Ferrari и Lamborghini, а в друг VW, BMW и Opel, и в теста победят VW и Porsche, ще излезе, че VW е по-добър автомобил от Ferrari и Lamborghini. Да, италианците може да са по-бързи, по-скъпи, по-мощни и въобще по- от Golf-чето. Но целта на това сравнение е да видим кои автомобили печелят най-много сравнителни тестове… и те са показани по-горе!

Колкото до компаниите-производители, нещата не стоят по-различно в челната тройка, само че там BMW излиза леко пред VW, а Mercedes oстава доста назад и по-скоро се изравнява с Audi. Ford е твърдо на пето място, а Toyota и Skoda водят усилена борба за 6-тото място, както и Opel и Hyundai – за осмото (аз лично съм изненадан, тъй като Hyundai винаги са били добре лансирани от Autobild). И за да допълним десятката, включваме Honda и Renault:

Не знам дали ви прави впечатление, но сред топ-автомобилите няма нито един френски, италиански, корейски или английски. Всъщност, като изключим пo един Ford (САЩ, но се прави в Кьолн – не се брои), Toyota (Япония), Honda (Япония) и Skoda (Чехия, част от VW-концерна, не се брои), всички останали автомобили са немски. Всъщност, първият френски автомобил в тази класация е на далечното 41-во място и се нарича Renault Laguna. Да, чувал съм, горубленски сентенции за „аз от теа дет’ ядат спъгети и теа дет’ въртът’ минети, батка, ъфтомобил не купу’ам“… Но на автоизложенията с Биляна винаги си харесваме по някой французин – Peugeot 5008 и Citroën C3 Visiodrive. Тези автомобили обикновено возят по-комфортно, предлагат по-добър обзор, по-добро оползотворяване на пространството и имат нелоши дизелови двигатели. Но в крайна сметка аз досега не съм виждал френски или италиански автомобил да бие немски, а какво да говорим да стане шампион!

Не мога да твърдя, че разбирам от автомобили кой знае колко, нямам и условията да тествам стотици такива… И не ми и трябва. Накратко – статиите на Autobild са супер, за цена от 2 лв. на брой списанието дава много интересна информация, но специално за сравнителните тестове, би ми било интересно да видя и какво пише в италианските и френските списания – за да се уверя, че става въпрос за професионални сравнителни тестове, а не за немски шовинизъм…

Реклама: