Една тъжна коледна приказка

Понеже става въпрос за приказка, макар и тъжна, ще я започнем с „имало едно време“…

Имало едно време една елха. Някога, много отдавна, някъде около 1894 г. тя била най-обикновена шишарка в с. Забърдо, изникнала само на няколко километра от чудните скални мостове. Близо до реката и защитено от силните ветрове, дървото растяло право нагоре, с равномерно сплетени кичести клони. Покрай дървото минавал път, така че елхата векове наред пазила сянка и на селяните, и на пътниците, пък и на добитъка. Преживяло Балканската война, Първата световна война, Втората световна война, преврати и размирици… С годините черният път до дървото се превърнал в кълдъръмен, а кълдъръменият – в асфалтов. Дървото ставало все по-високо, все по-голямо, все по-силно и преминало през XIX, XX и XXI век… Достигнало височина 28 метра (колкото 12-етажна сграда) и възраст от 116 години!

В XXI век кметът на селото (Валентин Черпоков) много обичал да прави подаръци на пловдивския кмет, който пък от своя страна му отвръщал с други подаръци, най-вече парични. Един ден кметът на Забърдо решил, че вековното дърво му пречи, защото клоните му слизали прекалено ниско. И наредил – да се отсече из основи и да се изпрати като дар на пловдивския кмет… Събрали се кметовете, стиснали си ръцете и изпратили огромни машини да убият дървото.

Дървото, милото, нямало как да се защити от дървосекачите… Огромната му снага била повалена и понеже било толкова голямо, че нямало как да се събере дори на най-големия камион, отрязали десет метра от стъблото му. Остатъкът от трупа му натоварили в камиона и го завлекли към Пловдив…

Снимка: Facebook-група

Много пари, средства и усилия хвърлили пловдивските общинари и работници, за да закрепят здраво убитото дърво пред общината. Набили тялото на огромна кръстачка, завързали го с метални въжета за околните сгради и го накачулили със всевъзможни светлини и гирлянди, за да изглежда по-красиво…

След това общинарите цял месец с гордост се хвалели наляво и надясно, че Пловдив тази година имал най-голямото коледно дърво, че било цели 28 метра (макар и само 18 да достигнали до площада) и на цели 116 години…

И медиите тръбяли

Тръбяли

Тръбяли

И сякаш никой, ама никой, освен няколко блогъри и хората от една група във Facebook не виждал нещо нередно. А когато някой все пак се доберял до някой общинар, от там мъдро се оправдавали ту с неясни икономии в бюджета, ту с реплики като: „Засаждането на такова голямо дърво на главната е невъзможно заради голямата му коренова система и плитката ни главна защото под главната ако не е бетон, е стар римски анфитеатър или кабели и колектори и това дърво реално няма за къде да се хване.“

Някои им вярвали. Други се чудели защо просто не сложат изкуствена елха. Трети решили, че не главната, а главите им са плитки и недоумявали за какво говорят, още повече, че само на няколко метра встрани, от другата страна на общината, имало не по-малък смърч, естествено посаден и хванал се в градинката до фонтаните:

И така, огромното дърво, издъхвало бавно ден след ден пред погледните на хилядите пловдивчани и гости, решили да се разхождат по главната. И на връх Коледа, дървото все още изглеждало величествено отдалеч, но погледнато отблизо, красивото му доскоро тяло бавно започвало да се разлага… Листенцата му окапвали, клоните му клюмнали и… не знаем дали на някого Коледата е станала по-весела, но нас тази гледка ни натъжи:

116 години!!!
116 години и в крайна сметка дървото е убито от един селски кмет, за да зарадва един градски… Убито, за да краси един сив площад няколко дни, след което да бъде премахнато, насечено и изгорено в нечия камина.

Нас това определено не ни прави щастливи.
Нас ни е срам.

И ако за някой това все още е просто „едно дърво“, ще продължим със следното: В България има 253 града. Ако във всеки от тях отсичат по едно такова дърво всяка година, това означава 2530 отсечени огромни дървета, куп разходи и много нещастни хора като нас… А това, че все още стотици хиляди, дори милиони хора си взимат отсечена елха вкъщи и след това я изхвърлят, дори не знаем дали да коментираме. Но не бива да позволяваме това да се случи. А то се случва всяка година… И тази, и миналата, и по-миналата, а може би и следващата година…

Какво може да се направи?

За първата си Коледа в новото жилище си купихме изкуствено дръвче. Доста наподобява истинското, но бодлите му не бодат и не окапват, лесно може да се сгъне в по-компактен вид, по-леко е, струва по-малко и може да се използва всяка година… Вики му се радваше много, особено на лъскавите играчки и мигащите лампички. Но най-хубавото е, че ако всички си вземат такива дръвчета за Коледа (или пък естествени, които после могат да се вкоренят), дърветата няма да умират, а ще са там, където им е мястото – в планината.

Фондация „Екообщност“ започна инициатива „Елха с корен“ против отсичането на дървета за коледна украса в градовете. Можете да отпечатате специално приготвена от тях картичка и да я изпратите.

А за случая, който ви разказахме има група във Facebook… А ако догодина по това време пред Община Пловдив (както и пред останалите общини, разбира се) няма отсечено коледно дърво, ще сме много по-щастливи!!! Един добър пример за алтернатива е елхата пред Община Русе –  да, не е истинска, дори не е елха в точния смисъл на думата, но пък също е много по-красива и много по-щадяща природата. Ето снимка от далечната 2007-ма.

Весели празници!

12 мнения за “Една тъжна коледна приказка”

  1. Тази година в Русе (понеже е разкопано и пред общината) са украсили едно от дръвчетата пред репа на хепито! Което на мен много ми допадна като идея…
    А за това дръвче в историята… ЖАЛКО!!!

  2. Ние пък си купихме от Баумакс дръвче в саксия, чието име не помня, но много, наистина много, прилича на елха, само че си е приспособено за домашни условия – целогодишно в саксия. Така че ще ни радва не само по Коледа, но целогодишно.

  3. Извинявайте, че този път (първи ми е) няма да се съглася с вас.
    Мога и аз да разкажа една приказка. Кратка.
    Едно семейство млади пенсионери решили да се махнат от големия град. построили си къща накрая на едно кротко селце. Пробвали всякакви култури, докато разберат какво вирее за идеалната градинка. Сменяли видове животни, за които се грижили и пасяли на огромната поляна над къщата си. А зимата идвали внучетата да се пързалят с шейни по нея.
    Но селото постепенно обезлюдяло, единици останали такива, дето отглеждат домашни животни. Нямало стадо, което редовно да пасе по голямата ливада и по нея никнели елхи. И никой не ги секъл, защото било забранено. За няколко години гората „слязла“ почти до къщите на хората. Вълк изял последната козичка на семейството. Сега те не отглеждат животни. А шейните на децата няма как да минат през гъстата горичка на бившата поляна.
    Сигурна съм, че има много, много такива пустеещи земи, превръщащи се в гори около все по-обезлюдяващите се села в България.
    Във всяко лесничейство могат да ви обяснят за санитарната сеч, с която се поддържа здрава българската гора. Представете си, че вековното дърво е определено за отсичане с точно тази цел (не, че защитавам въпросния кмет, не ми е никакъв, даже от вас разбрах името му)
    И накрая помислете колко много тонове пластмаса се употребява всяка година за производството на изкуствени елхи. Моля ви, какво екологично има в това?
    Защо трябва да се призовават хората да не ползват истински елхи? Ами тези, които се продават за Коледа се отглеждат в цели масиви, определени точно с тази цел? По тази логика редно ли е да ядем домати, нали унищожаваме растенията? Разликата е само, че едните са едногодишни, а другите се гледат няколко години.

  4. Хайде да говорим с факти.
    Засята площ с пшеница в България през 1980 г., 1990 г., 2000 г., 2005 г. в дка: 9677, 11629, 9785, 11342… Определено не се забелязва намаляване. В същото време за този период крайречните и равнинни горски територии са намалели с 80%. И горите изчезват със скорост 10 куб. м в минута. Тоест, докато ти прочетеш този коментар, един голям камион (например Камаз) е бил натоварен с изсечена дървесина… И това е само изсечената! Тук не говорим за пожарите, които всяка година унищожават стотици декари…
    Наясно съм, че има нужда от дървесина и нямам нищо против правилната и умно контролирана сеч. В случая обаче говорим за самотно дърво на 116 години, при това на входа на селото… Всеки сам си решава коя приказка иска да чете и коя – да промени. Можеш да прочетеш интересна информация тук: http://wwf.panda.org/bg/what_we_do/forests/

  5. Много патетично!

    Не искам да натрапвам своето мнение! Моля, тези които не го харесат, да го пренебрегнат!

    Аз мисля, че приказките за хубавата елхичка на 116 години и за горичката зад пенсионерите са много патетично романтични, но за съжаление има много по-важни неща, според мен.
    1. Аз смятам че радостта на сто деца от хубавата елха в центъра на Пловдив е по-важна от това дали в село Забетаново има или няма елха.
    2. Според мен елхата може и да бъде пластмасова, защото след като се скъса, може да се преработи в летени, кофи за вода и т.н., както и в много практични неща, които са убегнали на горепишищите. Затова е екологична – защото не се налага да се секат дървета за щяло и не щяло. Може на площада да има една голяма истинска елха, а в къщи – много изкуствени, те лесто се разглобяват и на следващата година се ползуват пак. А на площада е истинската елха. Свикнахме с хиляди заместители – може и на площада да сложат метална, обаче на Рокфелер Плаза, всяка година доставят за радост на децата 30 – 50 метрова истинска елха, не защото мразят природата, или защото не могат да направят изкуствена!
    3. Според мен радостта на всички деца е важна, независимо дали са бели, черни, цигани, китайци или араби! Те трябва да са щастливи на всички религиозни и годишни празници, лошото е че в толерантните държави всики празнуват заедно всички религиозни празници, а ние Българите мразим всички, всички, дори и помежду си се мразим. И за какво са виновни децата, че са се родили бедни, циганчета, турчета или българчета? За това че ни търпят и се надяват да ги направим хора! А ние едно дърво не даваме да се отсече за да се усмихнат те поне за миг!
    4. Пазим кученцата, горкичките, птиченцата, а хората и децата – не! Искаме дървени мебели, столове и т.н., но да не сечем дърветата! Горкото „убито“ дърво!

    Както е казал П.Р. Славейков – Не сме народ, а МЪРША.

  6. Понякога в стремежа си да опазим природата, пристъпваме към най-различни крайности. Който иска изкуствена елха нека си ползва такава, но нека има и естествени, специално отглеждани за това, защото от целия този изкуствен свят не остана нищо естествено. Явно, че производителите на изкуствените елхи също трябва да си ги пласират. Както преди време изхвърлихме стъклените бутилки, буркани, пазарски чанти от плат, а сега говорим за точно обратното, че те не били полезни, замърсявали и т.н. А защо не помислете, как една елха би се зарадвала да бъде украсена с хубави играчки и да свети и радва хиляди дечица и възрастни, защото в този забързан свят нищо не е останало. И дали ще е по-добре едно старо дърво да падне от собствена старост или се строполи от гръмотевица, вместо на нейно място не се засади нещо по-младо.

  7. Има огромна разлика между това дали „живите“ елхи идват от масиви, предназначени за сеч, от споменатата санитарна сеч или не. Защото голяма част са „не“ – всеки може да се убеди, ако вземе да се разходи малко из Рила, примерно над Самоков, или в резерват, подчертавам, резерват! Купена в Родопите (ето и нагледно: http://www.evgenidinev.com/seen/kupena/) . Пред Рокфелер център може да си позволят и 100-метрова елха, защото предполагам, че дървото се взима от специални стопанства за целта (а ако не – това, че са Рокфелер център ни най-малко не ги оправдава).
    Елхата на площада в Бургас тази година е изкуствена и аз съм много доволна от това. Не изглежда никак по-зле от истинската, а и докато се разхождаш по главната или пиеш греяно вино на площада край нея, не седиш забил поглед в клоните й с часове. Със сигурност за направата й са отишли огромни количества вода и са се случили други вредни за природата неща, но тази елха ще се ползва години наред, през които няма да се секат вековни борове или ели.

  8. Интересна и типично по български тъжна приказка. Докато дребни душици продължават да се радват на грандоманска простотия такива тъжни прикавки ще продължава да има. Ама сега кметът на въпросното село и пловдивския кмет трябва да изкупят вина и да дадат обществен пример като лично засадят поне по 116 малки борчета и елхички…инак и на тях ще им се отсекат корените на следващите избори…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.