Ако сте решили да си вземете (или да вземете диамантено бижу), внимавайте. Без значение дали го взимате от лъскав магазин на бул. Витоша, квартален бижутер или онлайн магазин, имайте предвид, че става въпрос за много пари и може лесно да ви измамят. Начините са много – цирконий, корунд, циркон, шпинел, топаз, оловно стъкло, кристали от татанов двуокис (тип „Сваровски“) и др. За синтетичните диаманти няма лесен начин да се определи, освен в лаборатория, тъй като те са химически идентични с природните такива. Но в останалите случаи има няколко сравнително достъпни метода за проверка. При всички положения ви съветвам да проверите кандидат-диаманта при независим бижутер, ако имате такава възможност. Давам ви и 12 начина да се оправите сами.
1. Цената на диаманта. Ориентировъчната и много груба цена на нормален диамант (дори при ниско качество) е не по-малко от 1500 лв./карат. Всичко под тази цена би следвало да буди съмнения относно качеството на продукта.
2. Цената на пръстена. Нали не очаквате, че скъп диамант ще е в евтин пръстен от обикновен хипоалергичен метал например? Вижте щампи с проби от вътрешната страна на пръстена. Ако видите символи като 10K, 14K, 18K, 585, 750, 900, 950, PT, Plat, нещата изглеждат наред. Видите ли гола вътрешност, нещата са съмнителни. Видите ли гравирано C.Z., става въпрос за цирконий, бягайте надалеч (C.Z. = Cubic Zirconia)
3. Отразяване на светлината. Добре шлифованият истински диамант разсейва светлината. Ако гледате през него, не би трябвало да можете да четете вестник. За по-сигурно, можете да отбележите малка точка върху бял лист хартия и да поставите диаманта точно върху нея. Никъде по диаманта не трябва да се вижда отражение на тази точка.
4. Блясък. Истинските диаманти блестят по особен начин, но техния блясък не е толкова цветен и силен, колкото на силициевия карбид например:
5. Топлопроводимост. Истинският диамант е изключително топлопроводим, около 8 пъти повече от златото и около 6 пъти повече от медта. Ето защо ако дъхнете върху диаманта, той не трябва да се запоти, ако е истински. Има ли изпотяване и въобще задържа ли се течност по него, значи е фалшив.
6. Реакция на ултравиолетова светлина. Истинските диаманти (но не всички) имат лека флуоресценция в синьо, когато са подложени под ултравиолетова светлина. Тоест, ако камъкът остане прозрачен или белезникаво синкав под ултравиолетова светлина, вероятно е диамант.
7. Реакция на топлина. Ако нагреете истински диамант за 30 секунди със запалка, той няма да се повреди по никакъв начин и цветът му няма да се промени. Може да пробвате и на котлон, нагрят до около 250 градуса. Ако не е истински диамант обаче, много е възможно камъкът да пострада, така че внимавайте.
8. Реакция на рентген. Истинските диаманти не се виждат на рентгенова снимка.
9. Реакция на удар и одраскване. Думата „диамант“ (както и другото му име „елмаз“) идва от гръцкото αδάμας – несломим, несъкрушим, неразрушим. Оттам идва и диамантения годежен пръстен – символ на неразрушимата връзка между двама души. Диамантът е най-твърдият материал на планетата. Всъщност е най-твърдият материал, известен на човечеството. Може да бъде издраскан единствено от друг диамант (ето защо бижутата трябва да се съхраняват отделно). Ето защо, ако успеете да надраскате камъка с върха на топлийка, удар с метален чук или търкане с шкурка, значи не става въпрос за диамант. Само пазете пръстена, защото той не е толкова неподатлив на одраскване.
10. Тегло и плътност. Истинските диаманти са около 55% по-леки от циркония, като плътността на диаманта е 3,52 g/cm3. Ако имате точна бижутерска везна, бихте могли да си припомните уроците по физика.
11. Видимо дъно и захващане. Ако диамантът е поставен в пръстен, дъното му трябва да се вижда, т.е. да е открито. Очаква се диамантът да е захванат за пръстена с държачи, а не залепен с лепило.
12. Сертификат. Всеки диамант би следвало да е съпроводен с един или няколко международни сертификата, издадени от институции като AGL (American Gemological Laboratory), EGL (European Gemological Laboratories), AGS (American Gemological Society), GIA (Gemological Institute of America), IGI (International Gemological Institute) и PGL (Precision Geosynthetic Laboratories). Търсете водни знаци, холограмни стикери и се пазете от фалшификати. Можете да проверите някои от сертификатите за валидност онлайн, например тези на GIA могат да се проверят тук: http://www2.gia.edu/reportcheck/index.cfm. Не забравяйте, че става въпрос за много пари и не бива да се предоверявате на никого, защото понякога, както казва Кант „животът е нож за мечтите, както елмазът реже стъклото“…
И… просто не се сещам за по-подходящ поздрав от този:
Ако нямате достъп до VBOX7, пробвайте с YouTube.
Това ще е преценка отсреща.Моята ще е субективна
Ако оставим настрана символизма, причината на жените да се подаряват диамантени пръстени, е че след 30 години миене на чинии и подове те няма да се надраскат. Романтично, а?
И изобщо какъв е смисъла да носиш парче оувърпрайсд камък на пръста си?
Май е по-добре жените да отговорят на този въпрос, както и какъв е смисълът да го носиш на врата си, ушите си, както и да държиш още 10 подобни в разни кутийки… Но предполагам, че отговорът на въпроса е същият като на този „Защо трябва да давам стотици хиляди за кола, която няма практичен багажник, ръмжи странно, на задната седалка дори на малки деца им е тясно, а автомобил за 100 пъти по-малко пари върши същата работа?“
blagodarsko za link-a kam YT…. twa VBOX-a mnogo diskriminira
fashisti…
a za diamantite…. skapotia i polowina… ama pusto i az minah po tozi pyt…. che i reshih taka sawsem impulsiwno da go wzema.. posle se obleshtih kato krawa nastapila kabel s wisoko napre#enie.. no weche beshe kasno… c est la vie…
Здравейте,
Страшен блог имате, следя го с интерес
))
Един от начините да се провери дали камъчето е истински диамант е да се пробва да се одраска с рубин. Той е втория по твърдост скъпоценен камък. Пробата може да стане и със синтетичен рубин, който струва стотинки
Купих златна халка в златарски магазин в центъра на Варна.Вътре се оказа гравирано буква Д, и няма никаква проба, което за жалост забелязох в къщи.Бяло и жълто злато, така продават.Можете ли да кажете трябва ли дам за контрол на проба и къде може да се направи? До Червения площад Варна има златар ,който ми изряза платина на пръстена, когато дадох го за поправка, нахално обяви, че така е и било.Страхувам се да купувам вече, много мамят. Но и за проверка явно трябва да има познати златари, а такива нямам. Търся съвет от свестни хора.
Pingback: Равносметка 2010 | Блогът на Биляна и Петър Събеви
Алина, почти всеки бижутер би трябвало да е в състояние да определи дали пръстенът ти е златен, платинен или нито едно от двете. Варна не е малък град, аз бих заложил на бижутери в моловете, а ако някой друг посетител от Варна може да каже за бижутер, на когото да се вярва, нека сподели.
Pingback: Как да изберем годежен пръстен с диамант | Блогът на Биляна и Петър Събеви
За проверка на злато не мога да кажа, но относно диамантите мога да се намеся, тъй като с това се занимавам:) Най-сигурния начин да разберем дали диамантът ни е истински е да използваме тестер и то от най-съвременните.Тестерите имат меден връх и измерват високата топлопроводимост на диамантите и почти пълното им електросъпротивление.Най-съвременните могат да ви покажат и дали диамантът е естествен или синтетичен.Лошото е ,че дори да е истински това не ни казва нищо за неговата цена, която може много да варира в зависимост някои параметри.След проверка с тестер трябва да изискаме и сертификат, за предпочитане от GIA,IGI или HRD, които са топ 3 в оценяването на диаманти.
пуууу хаправо го направих на две диаманта които имам чесно стана на две
някой ще може ли да ми каже дали във варна има оценители за диаманти и само в софия ли се правят лабораторни изследвания
Здравейте, статията с 12те проверки на диаманта е много добра за което ви поздравявам.
Аз искам да разкажа нещо което сериозно ме притеснява. Преди седмица купих и подарих годежен пръстен на приятелката ми от „бижу-03″. Значи диаманта е 0,44C, цвят-J, шлифовка-VG- цялото удоволствия ми струваше скромните 1100 лева. Посредством уреда DiamondNite Diamond Moissanite Tester (уред който проверява топлопроводимоста) ми доказаха че е истински. Не получих обаче сертификат от тези международни лаборатории с трибуквените абревиатури.
Възможно ли е да са ми пробутали фалшив камък все пак?
Това, че диамантът няма сертификат, не означава, че не е истински. Сертифицирането на диаманти струва пари, така че от тази гледна точка, не е задължително да са ти пробутали фалшификат. Не е и невъзможно обаче. От мен като аматьор – толкова.