„Ръката на надеждата“

  • Yum

„Спина бифида“ (Spina Bifida) е вроден дефект, при който част от невралната тръба на гръбнака на новороденото не се изгражда напълно, т.е. пръстените на гръбначните прешлени не се затварят изцяло. Така след раждането нервите остават открити и уязвими. В повечето случаи това води до смърт или трайна парализа. Заболяването не е наследствено, т.е. може да се случи на всеки. В САЩ 3,1 от 10 000 случая имат подобни аномалии. По честота и там, и в България те са на второ място след дефектите на сърдечно-съдовата система. Приемането на фолиева киселина намалява риска от „спина бифида“ до 75%. Когато лекарите диагностицират с ехограф спина бифида в четвъртия месец от бременността, вече е твърде късно. Тогава като единствен изход специалистите препоръчват аборт.

Историята, която ще ви разкажем днес, се е случила преди повече от 11 години. Четиринадесет седмици след зачеването, бъдещият татко Алекс и бременната бъдеща майка Джули Армас отиват на ехограф, надявайки се да разберат пола на детето. Вместо това, те откриват, че бъдещото им дете е с вродена спина бифида… Въпреки съветите на много медици Джули да направи аборт, семeйство Армас решават да потърсят алтернативи…

Професията на Джули (медицинска сестра) й позволила тя да научи за високорисковите хирургически операции, извършвани в медицинския център Вандербилт в Невил, Тенеси, САЩ. През 1999 г. д-р Джо Брюнер е един от малкото в света специалисти по фетална хирургия, т.е. хирургия на плода – много спорна техника, прилагана дотогава само на няколкостотин деца. В крайна сметка, на 19 август 1999 г. д-р Джозеф Брюнер заедно с д-р Тюлипан започват 54-та си фетална операция с продължителност час и половина. На операционната маса е Джули Армас, или по-скоро нейното бебе в 21-та гестационна седмица. В залата е и фоторепортерът Майкъл Кланси, изпратен от USA Today да заснеме случващото се.

Самият Майкъл Кланси разказва (оригиналът на английски е тук), че огромното напрежение се е усещало във въздуха на операционната зала. Всяка грешка можело да означава смърт на плода, а и рискът от преждевременно раждане също бил огромен. И до ден днешен няма случай дете, родено преди 23-та седмица да оцелее, а плодът, както казахме, е бил в 21-ва гестационна седмица.

Операцията започва с по-лесната част: типично цезарово сечение, с което да се достигне до матката. След това с леки натискания по утробата, плодът се намества така, че с малък прорез да се достигне до гърба му. Следва сложна хирургическа процедура, при която д-р Брюнер с часовникарска точност слепва гръбначните прешлени в тяхната нормална позиция. Когато тази трудна част от операцията приключва успешно и всички си поемат въздух преди финалните шевове, Майкъл Кланси забелязва раздвижване от утробата на майката и за секунди през хирургическия прорез се подава ръка… ръката на бебето!

– Уау! – извиква фоторепортерът, докато щрака трескаво със своя Canon 1N.

– Какво има? – пита го сестрата.

– Бебето се показа!

– Постоянно го правят. – отговаря тя облекчено.

Операцията приключва напълно успешно.

*  *  *

За да предотвратят злоупотреби с дигитална обработка, USA Today изискват лентата да се предава непроявена. Така Майкъл Кланси дава своя филм без изобщо да знае какви са снимките, достатъчно осветени ли са, на фокус ли са…

Едва десет дни по-късно фоторедакторът му се обажда, за да му каже, че това е най-невероятната снимка, която е виждал:

Aвтор: Michael Clancy
(публикувана съгласно условията му за нетърговска употреба)

Тази наистина уникална снимка вече повече от десет години обикаля сайтове и пощи с името „Ръката на надеждата“. Препраща се между близки и роднини, става обект на редица спорове и дебати, свързва болници с християнски организации…

Какво се случва с бебето?

Самюел Армас се ражда на 2 декември 1999 г. като когнитивно нормално дете. Първоначално се налага да ходи със скоби на краката, но скоро и те са премахнати.

ВВС прави филм за уникалната операция, а историята на Самюел става основа на епизодите и в два медицински сериала – „Д-р Хаус“ („House“, сезон 3, еп. 17) и „Смешно отделение“ („Scrubs“, сезон 6, еп. 7).

Какво се случва със снимката?

Гледайки снимката, вероятно си мислите, че Майкъл Кланси е получил Пулицър и куп други награди, след като фотографията му се появява в две водещи издания – USA Today и The Tennessean Newspaper. Дa, aма не! Историята около снимката не е по-малко шокираща… Ето я „от извора“, посъкратена и преведена от сайта на Майкъл:

Почти седмица след публикуването на снимките, така и не се обадиха от медицинския център Вандербилт, така че аз звъннах на Джон Хоусър, техния PR шеф.

– Виж, снимката ти е много добра, но се боя, че такава снимка вече е правена.
– За какво говориш, Джон? – попитах.
– Списание „Life“ за техния последен брой преди Милениума искаха да покажат колко далеч е стигнала медицината през XX век и „позиционираха“ подобна на твоята снимка преди близо месец, която щеше да излезе на корицата на декемврийския им брой. След твоята публикация обаче те не са сигурни дали това ще е корицата.
– Колко голямо е бебето на тяхната снимка?
– 24 седмици.
– Със сигурност сп. „Life“ биха искали истинска снимка, а не стъкмена такава…

Джон обаче не звучеше особено ентусиазиран. Скоро се замислих над ситуацията, в която съм. Имах вътрешна информация за нагласената снимка и че ще сложат снимка от една операция, а ще пишат за друга… След три дни търкане на пода, обикаляйки в кръг в размисли дали да се обадя, реших да звънна на „Life“. Никой не ми обърна внимание, докато не им пратих моята снимка в умален формат и ниско качество. Най-накрая получих отговор от Браян Фелбер, който гласеше:

– „Life“ искат да купят снимката. Искат да я купят, за да я убият.

Неговите точни думи.

– Лош избор на думи – казах. – Няма достатъчно пари в света, които да позволят това да се случи. Ако „Life““ не искат да използват моята снимка, ще намеря агент, който да публикува историята преди това и информацията в декемврийския брой на списанието ще е вече стара.

След четири дни преговори, най-накрая „Life“ решиха, че няма да използват снимката ми. Така започна състезание кой ще пусне снимката пръв и до средата на ноември тя и историята ми бяха публикувани във вестници и списания в цяла Европа. „Life“ излезе с друга корица, а топ-историята им бе потулена в края на броя.

След като случката се разпространи обаче, се появиха редица въпроси и д-р Брюнер направи следните коментари и изявления пред някои водещи медии:

– Много хора се чудят дали снимката е фалшива… Някои противници на абортите заявиха, че бебето протяга ръка от утробата и хваща ръката на лекаря. Не е вярно. Самюел и неговата майка Джули са под пълна упойка и не могат да помръднат. Бебето не протяга ръка. То е под упойка. В зависимост от политическата гледна точка, това е Самюел Армас, протягайки ръка от утробата и докосвайки друг човек или това съм аз, който издърпва ръката му от утробата… което и направих!

Така д-р Брюнер ме дискредитира и унищожи доверието в заснетия от мен важен, исторически момент. Унищожи и кариерата ми, заявявайки, че снимката е нагласена от него.

Но думите на сестрата „Постоянно го правят“ ме преследват и до днес. Хората по света споделят тази снимка с приятели и близки. Самюел все още докосва сърцата им.  На 25 септември 2003 г. Самюел, родителите му и аз свидетелствахме пред сенатска комисия по отношение на аборта и въздействието на снимката ми. Самюел всъщност сам отговори на въпросите на сенатор Сам Броунбък.

Все пак беше много трудно след изявленията на д-р Брюнер да продължа кариерата си като фотожурналист. Преустанових я. Обсебих се да докажа на света, че съм снимал най-ранните взаимодействия от бебе, регистрирани някога.

Аз съм мечтател… идеалист. Вярвам, че хората са добри. Смятам също, че медицинската сестра или някой друг ще излезе и все някога ще каже истината. Че Самюел, нероденото дете, ни даде нещо твърде важно. Той направи твърде голям подарък на света, за да го отричаме.

Как стоят нещата днес?

Самюел е жив и здрав. Той е напълно нормално дете, живее в Джорджия, обича да бяга и дори има спечелени медали по плуване. А историята и снимката му, както виждате и от нашия блог, се публикува и до ден днешен с най-различни заглавия – „Да се родиш два пъти“, „Детето, което помаха на цял свят, преди да се роди“, „Да се родиш известен“, „Ръката на надеждата“…

Д-р Брюнер вече не практикува фетална хирургия.

Вече 11 години Майкъл Кланси е активист срещу абортите. Снимката и това, което е видял, го карат да вярва, че „плодът“ е реагиращо, завършено човешко същество, което чувства и усеща. Майкъл Кланси има и собствен блог.

Мат Дръдж от “The National Enquirer” прави опит да публикува снимката на Кланси в шоуто си. От мрежата на Fox TV му забраняват. Разочарован от цензурата, Мат напуска Fox TV и шоубизнеса завинаги.

Снимката е публикувана на корицата на сп. Newsweek през 2003 г. с огромно заглавие „Трябва ли неродените да имат права“. Момчето на снимката по-горе е именно Самюел през 2003 г., от статията на сп. Nеwsweek.

*  *  *

Докато подготвяхме тази публикация, преровихме доста сайтове, опитвайки се да сме максимално точни и обективни. Но ние също се замислихме – ако е незаконно да убиеш дете след като се е родило, защо е законно да го убиеш преди да се е родило?

Попаднахме случайно и на една схема, която ни накара да настръхнем още веднъж… Бихме предупредили непълнолетните и бременните да не я гледат, но може би точно те трябва да видят какво всъщност е абортът. Защото от тях зависи бъдещето на света и броят на абортите:

Пишейки това, преживяхме много и най-различни емоции… Съпреживяхме кошмарите на семейство Армас, изпотихме се докато четяхме за операцията, възмутихме се покрай неуредиците със снимката, радвахме се за щастливото развитие на детето, шокирахме се от начина, по който се извършват абортите… Ужасихме се от факта, че 1/3 от бременностите в България завършват именно с аборт.

Знаем, че понякога животът е труден. Именно затова е важна контрацепцията и планирането на бременността. Можем да пишем по още хиляди въпроси – сексуалното образование, ранната бременност, нежеланата бременност, ин-витро процедурите, законодателството, тайните аборти, горнооряховските лекари… но ще спрем дотук и ще ви оставим да прецените сами кое от разказаното е истина, кое не е, кое е правилно и кое – погрешно. Ще ви кажем само това:

Животът е истинско чудо. Не погубвайте чудесата в живота си!


  • Yum

16 мнения за “„Ръката на надеждата“”

  1. Обичам деца.Гледам да си се грижа за всички които имам и то с любов и топлина.Иначе не израстват научени.

  2. Споделеното от Вас е толкова човешко, с такива думи, които те разтърсват тотално. Уникален случай, невероятна драма за всички участвали в тази история. Дълбоко ме разчуства и мен и ме накара естествено, да се замисля върху проблемите, разказани в поста. Мили жени и семейства, никога не правете аборт, ако няма медицински предпоставки, налагащи да се прави това. Винаги след това, човек съжалява много и болезнено, но уви е късно !!! Още веднъж поздравления на авторите, за начина и стила на поднасяне на събитията, страхотни сте !

  3. Дано повече хора прочетат написаното и видят клипа и схемата! Дано си зададат нужните въпроси и преживеят разтърсването от досега с живите факти!
    Може би ефект ще бъде постигнат.

  4. От една страна си прав, но от друга хората са като мравки. Дори и една да умре ще дойде друга. Така, че това че се правят аборти не е кой знае каква загуба за човечеството…
    Всяка минута се раждат повече от 250 човека, а умират по малко от 190.
    Така, че не мисля, че абортите са проблем.
    Ако се забранят да се правят аборти може да имаш по-още 100+ бебета в минута, които в много случаи никой не иска. Така, че ако ви харесва да има повече гета си го пожелавайте.
    Например циганите правят аборти рядко, защото не ги бърка да родят 10 деца и да ги оставят да се оправят сами, но повечето хора няма да им кажат браво!

  5. Ама и вие, слагате една фигура на „Какво представлява аборта през 24-тата седмица“ и сега всички които не внимават в картинката, си мислят че аборта е дърпане на ръце и крака от едно живо създание дето на ум крещи от болка.

    Повечето аборти се правят до 9-тата седмица, когато плода е все още е само сбор от не-диференцирани клетки и дори може да се събере с лъцита. Аборти в 24-тата седмица се правят рядко и то само когато се знае със сигурност, че детето ще има мъчителен живот поради сериозни физически или психически дефекти. Може да е убийство да го абортираш, но не е ли по-жестоко да го държиш живо (но без да може да е здраво) в един мъчителен болен живот? Също така, никой не би дърпал ръце и крака от едно живо и здраво създание в утробата в 24-тата седмица. И докторите са хора! Ако майката не го е искала, къде е била първият триместър? Сигурни ли сте че тази фигура се отнася за все още жив плод?

    Аз съм ЗА избора, защото не можеш да принудиш един човек (жена или мъж) да отгледа нормално и добро човешко същество, ако родителят е нямал желание и психическа готовност. Жената винаги трябва да има избор. Особенно след като става дума за отглеждане на цяло човешко същество. Изборът не може да и се налага от „външни лица“.

  6. Прекален светец и богу не е драг – това е гнусно – пропагандно и популистко.

  7. Превеждала съм книга – мисля, че още не е отпечатана – на американска авторка, правила много задълбочено изследване за абортите, разговаряла с много жени – нещо, което не е правено до сега. Промени гледната ми точка и е много полезно четиво, но държа да отбележа, че дадената схема по-горе изобщо не отразява всички възможни начини за аборт. Да не говорим, че започвайки поста си със спина бифида, смесвате малко нещата – противниците на абортите винаги са подчертавали, че се борят против аборт, когато няма медицинска причина за него.

  8. water28 go e kazala nai-prawilno… 100% podkrepiam mnenieto… da si priznaia, ot kakto i az imam dete, i na men malko mi se obrashta stomaha kogato stane duma za kakwoto i bilo losho neshto swarzano s dete, no abortite sa prawo koeto wsiaka #ena triabwa da ima… drugoto e maaaalko egoistichno, no towa e edin mnooogo dalag spor ot koito pobeditel nikoga ne izliza… sashto kato sas spora ima lo Bog ili ne….

    I samo posledna misal za izprowodiak… studeno e no niama kak inache.. statisticheski poglednato, ako niama medicinski shans edin plod da se rodi i da se razwie dobre, kolko ot tezi deca biha do#iwiali da widiat 20-ta si godishnina? A kakaw #iwot biha #iwiali do tozi moment? Tuk ima mnogo religiozni hora koito postoianno protestirat protiw abortite i ne e riadkost da se widiat stari hora na po 60 godini, koito butat w inwalidna kolichka ma# (ili #ena) na 40 godini, koito e napalno osakaten ot fizicheska i psihicheska gledna tochka… kakaw #iwot e #iwial tozi chowek? Da ne sam az koito bi go opredelil towa neshto wseki ima prawo na izbor, no towa e prawilnoto neshto triabwa da imash PRAWOTO na izbor i da si reshish sam za sebesi….

    BTW na wtoro chetene, mai wsichki sa reshili che propagandirate protiw abortite… a to mai ne e sawsem taka…. mo#e bi e dobre da ima edin „update“, che da ne se barkat horata 🙂

  9. BTW2.. setih se za edin sluchai…. chasten razbira se… #ena koiato e iznasilena, w posledstwie zabremeniawa…. triabwa li da ia karame da se machi da otgle#da dete koeto wseki den shte i napomnia za choweka koito i e prichinil neshto tolkowa te#ko (poznawam niakolko #eni koito sa bili iznasileni i wsiaka edna ot tiah ima dalgotraini emocionalni problemi zaradi sluchiloto se….), za kogo bi bilo dobre towa…. za maikaa koiato shte mrazi sobstwenoto si dete ili za deteto, koeto shte bade nenawi#dano ot sobstwenata si maika… ili w nai-dobria sluchai shte bade zahwarleno w niakoi dom… s drugi dumi iskam da ka#e, che towa e mnooooogooo sporen wapros i winagi imakontra-argumen na wseki argument (dori sam znam kakwo mo#e da se ka#e za towa koeto az sam na pisal.. ima dosta dupki w logikata 🙂 )

    Abe da sa ni #iwi i zdrawi decata, pyk drugoto shte go mislim kato ni doide na glawata…..

  10. Ама сериозно ли? Не стигаше поста за диамантите (баба ми само диаманти е носила) ами сега и anti-abortionist rhetoric пробутвате? Вземете се в ръце, моля ви се.

  11. Bloodymirova, къде прочете, че сме против абортите, не разбрах! Вземи се стегни ти! 🙂 Нека ти стане и още нещо ясно – не пишем по поръчка, а това, което ни интересува и сметнем за добре да споделим в блога! Така че – ако не ти харесва, защо влизаш и четеш?! (Баба ти сигурно не е и чувала за диаманти…)
    Хайде, малко по-спокойно и със здраве 🙂

  12. Омерзена съм от това, че фантастичната история на Самюъл е използвана, по-точно казана – употребена по такъв грозен начин от активистите-противници на аборта. Самата аз съм противник на аборта, но дори и когато сърфирам, искам аз да избирам какво ще видя и какво не искам. В навечерието на Възкресение Христово това (а ако не бях възрастна… а ако бях бременна..?) ми докара и докарва нечовешко потресение… моля ви, хора… драснете едно предупреждение…
    В един руски тракер в раздела за медицина сигурно има десет и повече торента с филмчета на реален аборт, но там все пак човек сам избира дали да тегли и чете коментарите отдолу и никой не натрапва травмиращи кадри!
    Свършиха ли им се аргументите на активистите – противници на абортите, че им се налага да прибягват до такива спекулативни средства? Кой прави аборт на плод на 20 г.с????

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.