Една тъжна коледна приказка

Понеже става въпрос за приказка, макар и тъжна, ще я започнем с „имало едно време“…

Имало едно време една елха. Някога, много отдавна, някъде около 1894 г. тя била най-обикновена шишарка в с. Забърдо, изникнала само на няколко километра от чудните скални мостове. Близо до реката и защитено от силните ветрове, дървото растяло право нагоре, с равномерно сплетени кичести клони. Покрай дървото минавал път, така че елхата векове наред пазила сянка и на селяните, и на пътниците, пък и на добитъка. Преживяло Балканската война, Първата световна война, Втората световна война, преврати и размирици… С годините черният път до дървото се превърнал в кълдъръмен, а кълдъръменият – в асфалтов. Дървото ставало все по-високо, все по-голямо, все по-силно и преминало през XIX, XX и XXI век… Достигнало височина 28 метра (колкото 12-етажна сграда) и възраст от 116 години!

В XXI век кметът на селото (Валентин Черпоков) много обичал да прави подаръци на пловдивския кмет, който пък от своя страна му отвръщал с други подаръци, най-вече парични. Един ден кметът на Забърдо решил, че вековното дърво му пречи, защото клоните му слизали прекалено ниско. И наредил – да се отсече из основи и да се изпрати като дар на пловдивския кмет… Събрали се кметовете, стиснали си ръцете и изпратили огромни машини да убият дървото.

Дървото, милото, нямало как да се защити от дървосекачите… Огромната му снага била повалена и понеже било толкова голямо, че нямало как да се събере дори на най-големия камион, отрязали десет метра от стъблото му. Остатъкът от трупа му натоварили в камиона и го завлекли към Пловдив…

Снимка: Facebook-група

Много пари, средства и усилия хвърлили пловдивските общинари и работници, за да закрепят здраво убитото дърво пред общината. Набили тялото на огромна кръстачка, завързали го с метални въжета за околните сгради и го накачулили със всевъзможни светлини и гирлянди, за да изглежда по-красиво…

След това общинарите цял месец с гордост се хвалели наляво и надясно, че Пловдив тази година имал най-голямото коледно дърво, че било цели 28 метра (макар и само 18 да достигнали до площада) и на цели 116 години…

И медиите тръбяли

Тръбяли

Тръбяли

И сякаш никой, ама никой, освен няколко блогъри и хората от една група във Facebook не виждал нещо нередно. А когато някой все пак се доберял до някой общинар, от там мъдро се оправдавали ту с неясни икономии в бюджета, ту с реплики като: „Засаждането на такова голямо дърво на главната е невъзможно заради голямата му коренова система и плитката ни главна защото под главната ако не е бетон, е стар римски анфитеатър или кабели и колектори и това дърво реално няма за къде да се хване.“

Някои им вярвали. Други се чудели защо просто не сложат изкуствена елха. Трети решили, че не главната, а главите им са плитки и недоумявали за какво говорят, още повече, че само на няколко метра встрани, от другата страна на общината, имало не по-малък смърч, естествено посаден и хванал се в градинката до фонтаните:

И така, огромното дърво, издъхвало бавно ден след ден пред погледните на хилядите пловдивчани и гости, решили да се разхождат по главната. И на връх Коледа, дървото все още изглеждало величествено отдалеч, но погледнато отблизо, красивото му доскоро тяло бавно започвало да се разлага… Листенцата му окапвали, клоните му клюмнали и… не знаем дали на някого Коледата е станала по-весела, но нас тази гледка ни натъжи:

116 години!!!
116 години и в крайна сметка дървото е убито от един селски кмет, за да зарадва един градски… Убито, за да краси един сив площад няколко дни, след което да бъде премахнато, насечено и изгорено в нечия камина.

Нас това определено не ни прави щастливи.
Нас ни е срам.

И ако за някой това все още е просто „едно дърво“, ще продължим със следното: В България има 253 града. Ако във всеки от тях отсичат по едно такова дърво всяка година, това означава 2530 отсечени огромни дървета, куп разходи и много нещастни хора като нас… А това, че все още стотици хиляди, дори милиони хора си взимат отсечена елха вкъщи и след това я изхвърлят, дори не знаем дали да коментираме. Но не бива да позволяваме това да се случи. А то се случва всяка година… И тази, и миналата, и по-миналата, а може би и следващата година…

Какво може да се направи?

За първата си Коледа в новото жилище си купихме изкуствено дръвче. Доста наподобява истинското, но бодлите му не бодат и не окапват, лесно може да се сгъне в по-компактен вид, по-леко е, струва по-малко и може да се използва всяка година… Вики му се радваше много, особено на лъскавите играчки и мигащите лампички. Но най-хубавото е, че ако всички си вземат такива дръвчета за Коледа (или пък естествени, които после могат да се вкоренят), дърветата няма да умират, а ще са там, където им е мястото – в планината.

Фондация „Екообщност“ започна инициатива „Елха с корен“ против отсичането на дървета за коледна украса в градовете. Можете да отпечатате специално приготвена от тях картичка и да я изпратите.

А за случая, който ви разказахме има група във Facebook… А ако догодина по това време пред Община Пловдив (както и пред останалите общини, разбира се) няма отсечено коледно дърво, ще сме много по-щастливи!!! Един добър пример за алтернатива е елхата пред Община Русе –  да, не е истинска, дори не е елха в точния смисъл на думата, но пък също е много по-красива и много по-щадяща природата. Ето снимка от далечната 2007-ма.

Весели празници!

12 лесни начина да различим истински диамант от фалшив

Ако сте решили да си вземете (или да вземете диамантено бижу), внимавайте. Без значение дали го взимате от лъскав магазин на бул. Витоша, квартален бижутер или онлайн магазин, имайте предвид, че става въпрос за много пари и може лесно да ви измамят. Начините са много – цирконий, корунд, циркон, шпинел, топаз, оловно стъкло, кристали от татанов двуокис (тип „Сваровски“) и др. За синтетичните диаманти няма лесен начин да се определи, освен в лаборатория, тъй като те са химически идентични с природните такива. Но в останалите случаи има няколко сравнително достъпни метода за проверка. При всички положения ви съветвам да проверите кандидат-диаманта при независим бижутер, ако имате такава възможност. Давам ви и 12 начина да се оправите сами.

1. Цената на диаманта. Ориентировъчната и много груба цена на нормален диамант (дори при ниско качество) е не по-малко от 1500 лв./карат. Всичко под тази цена би следвало да буди съмнения относно качеството на продукта.

2. Цената на пръстена. Нали не очаквате, че скъп диамант ще е в евтин пръстен от обикновен хипоалергичен метал например? Вижте щампи с проби от вътрешната страна на пръстена. Ако видите символи като 10K, 14K, 18K, 585, 750, 900, 950, PT, Plat, нещата изглеждат наред. Видите ли гола вътрешност, нещата са съмнителни. Видите ли гравирано C.Z., става въпрос за цирконий, бягайте надалеч (C.Z. = Cubic Zirconia)

3. Отразяване на светлината. Добре шлифованият истински диамант разсейва светлината. Ако гледате през него, не би трябвало да можете да четете вестник. За по-сигурно, можете да отбележите малка точка върху бял лист хартия и да поставите диаманта точно върху нея. Никъде по диаманта не трябва да се вижда отражение на тази точка.

4. Блясък. Истинските диаманти блестят по особен начин, но техния блясък не е толкова цветен и силен, колкото на силициевия карбид например:

5. Топлопроводимост. Истинският диамант е изключително топлопроводим, около 8 пъти повече от златото и около 6 пъти повече от медта. Ето защо ако дъхнете върху диаманта, той не трябва да се запоти, ако е истински. Има ли изпотяване и въобще задържа ли се течност по него, значи е фалшив.

6. Реакция на ултравиолетова светлина. Истинските диаманти (но не всички) имат лека флуоресценция в синьо, когато са подложени под ултравиолетова светлина. Тоест, ако камъкът остане прозрачен или белезникаво синкав под ултравиолетова светлина, вероятно е диамант.

7. Реакция на топлина. Ако нагреете истински диамант за 30 секунди със запалка, той няма да се повреди по никакъв начин и цветът му няма да се промени. Може да пробвате и на котлон, нагрят до около 250 градуса. Ако не е истински диамант обаче, много е възможно камъкът да пострада, така че внимавайте.

8. Реакция на рентген. Истинските диаманти не се виждат на рентгенова снимка.

9. Реакция на удар и одраскване. Думата „диамант“ (както и другото му име „елмаз“) идва от гръцкото αδάμας – несломим, несъкрушим, неразрушим. Оттам идва и диамантения годежен пръстен – символ на неразрушимата връзка между двама души.  Диамантът е най-твърдият материал на планетата. Всъщност е най-твърдият материал, известен на човечеството. Може да бъде издраскан единствено от друг диамант (ето защо бижутата трябва да се съхраняват отделно). Ето защо, ако успеете да надраскате камъка с върха на топлийка, удар с метален чук (виж коментарите за подробности защо е задраскан) или търкане с шкурка, значи не става въпрос за диамант. Само пазете пръстена, защото той не е толкова неподатлив на одраскване.

10. Тегло и плътност. Истинските диаманти са около 55% по-леки от циркония, като плътността на диаманта е 3,52 g/cm3. Ако имате точна бижутерска везна, бихте могли да си припомните уроците по физика.

11. Видимо дъно и захващане. Ако диамантът е поставен в пръстен, дъното му трябва да се вижда, т.е. да е открито. Очаква се диамантът да е захванат за пръстена с държачи, а не залепен с лепило.

12. Сертификат. Всеки диамант би следвало да е съпроводен с един или няколко международни сертификата, издадени от институции като AGL (American Gemological Laboratory), EGL (European Gemological Laboratories), AGS (American Gemological Society), GIA (Gemological Institute of America), IGI (International Gemological Institute) и PGL (Precision Geosynthetic Laboratories). Търсете водни знаци, холограмни стикери и се пазете от фалшификати. Можете да проверите някои от сертификатите за валидност онлайн, например тези на GIA могат да се проверят тук: http://www2.gia.edu/reportcheck/index.cfm. Не забравяйте, че става въпрос за много пари и не бива да се предоверявате на никого, защото понякога, както казва Кант „животът е нож за мечтите, както елмазът реже стъклото“…

И… просто не се сещам за по-подходящ поздрав от този:


Ако нямате достъп до VBOX7, пробвайте с YouTube.

Българите официално са най-нещастните хората на планетата

Теодор беше писал, че българите живеят по-добре от 80% от хората по света. Но мрънкат така, сякаш е обратното. Теодор ми изпрати и линк от TheEconomist.

Накратко картинката изглежда грубо и съвсем схематично така (оригиналът е в линка горе):

Колкото по-надясно е показана дадена държава, толкова по-богата е тя (толкова по-висок БВП). Колкото по-нагоре е показана дадена държава, толкова по-щастливи и удовлетворени се чувстват хората в нея.

Както виждате, оказва се, че „щастие с пари се купува“. Като цяло (светлосиния облак), колкото са по-богати хората, толкова са по-щастливи.

Най-щастливи са датчаните, след тях почти наравно се нареждат големите автомобилопроизводители – САЩ, Япония и останалите страни от Западна Европа.

Ние сме богати почти колкото Русия, Бразилия, Китай и ЮАР. Но сме по-нещастни от всички тях. Можех да избера много по-брутални снимки, но реших да ви го спестя. Представете си:

По-нещастни сме от хората в Китай, където прекарваш живота си в изолация от външния свят, без право на свободно слово, с изопачени новини, работа от тъмно до тъмно в трафика и мръсотията на милиардни градове…

Нещо повече, дори хората в Ирак, които не знаят дали ще доживеят утрешния ден, живеят във война и мизерия, около децата им се разхождат войници, а бомби и гранати взривяват домовете им са по-щастливи от нас, българите…

Всъщност, нещастни сме колкото хората от Хаити. Страната, която бе тотално разрушена от земетресения, залята от потоп, отнесена от урагани и с епидемия от холера. Средностатистически сме щастливи, колкото хората, изгубили домовете си, почти всички свои приятели и близки, половината от семейството си… без легло, без храна, без чиста питейна вода, живеещи сред отломките на бившите си домове и близки. Ето толкова сме щастливи в България…

Е, мили читатели на блога ни, замислете се следващия път над тези снимки и данни, когато казвате, че България е най-гадното място за живеене, нещата няма накъде да станат по-зле и така нататък, и така нататък… Огледайте се наоколо и може би ще видите, че нещата всъщност стават по-добре през последните години… Защото България официално е най-тъжното място на планетата в съотношение щастие-доходи. И има много лесен начин да го променим. Помислите си за 10 неща, които ви правят щастливи…

Усмихнете се!

Коледа е.