С носталгия за старите телефони

„Забравяте, забравяте… С мен дишахте, с мен вярвахте… С мен тичахте, с мен плачехте…“

Така пее Васил Найденов в една своя песен, а аз ще ви попитам: помните ли първия си мобилен телефон? Аз още помня моя:

Nokia 3210

Реклама:

Беше тежък, солиден мъжки телефон, пасваше на цялата ми ръка, имаше само пет реда на дисплея с достатъчно голям шрифт, както и удобни, широки копчета. Нямаше подвижни елементи. Нямаше FM radio, MP3 плейър, дори нямаше полифония…

Мелодиите не се изпращаха като SMS-и – беше прекалено скъпо. Нямаше и как да се трансферират през инфрачервен порт или Bluetooth. Въвеждахме ги така:

(Tempo=113) 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16a1 16a1 16a1 16a1 16#a1 16#a1 16#a1 16#a1 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16f1 16e2 16e2 16e2 16e2 16#c2 16#c2 16#c2 16#c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2

Реклама:

С Влади дори си правихме „телефонни двугласи“, пускахме ги да „чуруликат в канон“, за да се изхабят докрай – едва тогава можеш да зареждаш NiMH-батерия.

Да, телефонът беше малко дървен, но пък изкарах почти пет години с него. Така и не се повреди! Просто остаря. И днес още е някъде из шкафовете в Русе, а батерията му и сега държи няколко часа – почти десет години по-късно!!!

Nokia 2100

Kупих си го, защото всички имаха нови телефони. И защото беше изгоден. И защото със зеления си дисплей 3210 изглеждаше като Правец-8 във времето на Пентиум… Клавишите му бяха малки и неудобни, но пък за сметка на това имаше невероятния feature – рамка за паспортна снимка от задната страна… Издържа две години, батерията му се скапа; купих нова, но тя се скапа след още 3 месеца и така реших, че ми е време за нов телефон.

Nokia 5140i

Мечтата на спортиста и чупещият телефони потребител – Nokia 5140i със, забележете, цветен дисплей, за който писах едно от първите си ревюта в блога. Гумиран, удароустойчив, прахоустойчив, влагоустойчив… С пълен комплект екстри – интернет, радио, плейър, инфрачервен порт, хронометър, фенерче, лупа и дори свирка! Още на първата година гумената му клавиатура се проби, само месец след това цялата изскочи и телефонът започна да прави проблеми.

Sony Ericsson K510i

Разочарован от Nokia, чийто топ-дуракоустойчив модел ме предаде толкова бързо, преминах на Sony Ericsson… И останах сравнително доволен от K510i – простоватичък, но много удобен телефон, с най-основното за времето си и 2-3 дребни екстри. Вече писах и за него. За първи път вкарах снимки на хората от контактната си листа. Краят на този телефон беше едновременно трагичен и сладък. Сладък в буквалния смисъл – на една от отвратителните летищни проверки в Швейцария, вкарах телефона си в същия джоб, в който наврях и останалия ми малко шоколад. Телефонът работеше въпреки това, но никой не можеше да чуе какво казвам, когато провеждах разговор. Всякакви опити за подмяна на микрофона, почистване и т. н. пропаднаха.

Sony Ericsson C905i

И за него писах, при това съвсем наскоро, но ще обобщя накратко – лъскав телефон с куп екстри, идеален заместител на фотоапарата, Wi-Fi, GPS, 3G, GPRS, Java и други сложни думички… Лъскавите лайсни опадаха на втория месец, вече мина веднъж през сервиза на М-Тел, софтуерът му забива и прави проблеми редовно… Хубаво е, че оцеля след гмуркане в тоалетната чиния… И до сега съм с този телефон, но личната ми оценка за него не е от най-високите…

Накратко, средната продължителност на експлоатация на телефоните ми (в месеци) е достатъчно красноречива:

Има и още нещо – тъстът ми наскоро се сдоби с още „по-гъзарски“ телефон – HTC One. Направи ми впечатление колко време му отне, докато разучи всички настройки на телефона, да не говорим че първите няколко дни имаше затруднения да отговори на обаждане, а за това колко трудно е да пишеш на touch screen клавиатура, няма да се впускам да обяснявам въобще. Недай си боже да бъркаш бетон или да ядеш мазна баничка и да ти звъннат… 🙂

Какво искам да кажа с всичко това?

Искам да кажа, че за да включа първия си телефон ми трябваха три секунди – да го включа и толкова!

За да включа последния си телефон, трябва да го включа, да изчакам да ми се появи логото на Sony Ericsson, после логото на Vodafone, което да премине в логото на Мтел. След това ме пита за PIN-кода, след което избирам дали да се включи в нормален или в самолетен режим. Избирам нормален и изчаквам да зареди графичния template и background-a, както и всички контакти от указателя (понеже са със снимки). Зареждат се и някои от основните Java-приложения, включва се Wi-Fi, GPS, Bluetooth. И всички търсят сигнали от други устройства, спътници, предаватели… След още 5-10 секунди чакане има и признаци на свързване към клетката на мобилния оператор. След това натискам кратък номер, набирам и се свързвам (няма да обяснявам за менютата на указателя)… 1:32 мин. до първото позвъняване!

Е, ако телефонът ви е бил изключен и трябва да се обадите, с динозавърската Nokia 3210 ще се свържете за под 10 секунди, а с ултра-хипер гъзарския си телефон – за над минута и половина… Ей заради такива неща много ми липсват старите телефони!

И много се чудя дали следващият ми телефон да е ултраскъп, модерен, многофункционален GSM-апарат-лаптоп-камера-GPS-миникомпютър-плейър-и т. н. или да е обикновен, но надежден телефон за 20 лв., който има трите функции, от които наистина се нуждая: телефон, SMS и будилник. И без това и с „модерния“, и с „елементарния“ телефон човек трябва да е щастлив, ако му работи повече от година…

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели…“ пееше Васко в една друга песен.

Реклама:

Родителите, пушещи до децата си

– Извинете, не ви ли прави впечатление, че пушите до децата си? – питам ги.

Седят, гледат ме тъпо и неразбиращо, а в краката им е пълно с хвърлени фасове и отпадъци от слънчоглед.

Реклама:

– На всичкото отгоре замърсявате парка, хвърляте си фасовете на алеята и… нали децата ни играят тук!

Реклама:

– А ти какво се бъркаш там, където не ти е работата?

Бясна съм!

Виждам ги навсякъде – в Русе, в Пловдив, в София, по паркове, улици, градинки, пред жилищни блокове… Родителите – пушещи до децата са навсякъде! По-зле са от хлебарките! Не знам има ли връзка, но почти винаги седят на групички и сякаш нарочно се опитват да направят нещата наоколо по-мръсни и отвратителни! „Красота!“

Петьо накара особата от снимката горе да си вземе фаса от земята и да го хвърли в кошчето. Но той не винаги е до мен, за да ги „трепе“…

Не всички пушачи са идиоти. Познавам много майки, които са с по две висши, хвърлят си всички отпадъци в кошчето, но пушат пред децата си. Познавам и такива татковци. Има пушачи, които не пушат до децата си и за тях не се отнася този пост!

А какво да кажем за бременните пушачки?! Много е сходно и с бременние жени, които се хранят нездравословно, както и с майките, които тъпчат децата си с боклуци!

В интернет се цитират многобройни научни изследвания относно негативното влияние на цигарите по време на бременността и след разждането:

  • „Жените пушачки са изложени на два пъти по-висок риск от спонтанен аборт отколкото не-пушачките.“
  • „Майките, които пушат, раждат бебета със средно равнище на теглото по-ниско от това на не-пушачките. Причини за намаленото тегло при раждане са както забавения растеж на плода, така и по-ранното раждане на бебето.“
  • „Доказано е, че при майките пушачки е значително по-разпространена перинаталната смърт на плода. Данните сочат, че приблизително 4600 новородени в САЩ умират всяка година, защото майката пуши.“
  • „Майките пушачки обричат децата си на смърт и болести.“
  • „Когато бебетата на майките пушачки се наблюдават с ултразвук след една изпушена цигара е установено, че никотинът увеличава пулса на сърцето на зародиша и повишава циркулацията на кръвта.“

Като млада майка изпълнена с много любов и вяра, но и с притеснения и хиляди въпроси относно развитието и възпитанието на детето, ми прави силно впетатление грозната гледка на бременните момичета с цигара в устата и на майките, които спокойно си пушат буквално на сантиметри от дечицата си. Не мога да разбера – толкова ли е трудно да осъзнаят, че това е висша форма на егоизъм?! Може и да не е моя работа, но ми е мъчно за децата и наистина съжалявам майката! Но мисля, че подобно поведение трябва да бъде забранено със закон и дори подсъдно!

Наистина, каквото и да кажа по темата ще бъде малко, но след като има толкова много неща, за които трябва да внимаваме и да се тревожим, когато сме родители, бива ли да постъпваме глупаво като излагаме детето си на опасност, причинена от самите нас???

И в заключение, ако с този пост съм успяла да накарам поне една жена с  никотинова зависимост да се замисли и спре да пуши пред детето си, то аз ще отбележа една малка победа за себе си и ще знам, че има смисъл да се говори, да се чете, да се споделя…

Реклама:

WC публикация

Този пост е писан в тоалетната…

Няма нищо по-уединяващо, отпускащо и забавно от това да се окупираш с лаптоп вътре и да драснеш нещо, което ще бъде прочетено от хиляди хора. Някои от тях може би също ще го прочетат именно там, в тоалетната.

Във Великобритания средностатическата жена прекарва сумарно половин година от живота си в тоалетната. И тук идва изненадата – средностатическият мъж прекарва цели три години там!!!

Е, струва ли си да губите това ценно време, при условие, че можете да се образовате, да научите новините за деня, да прочетете нещо забавно или просто да си чатите с жена си, докато тя е в другата стая… примерно 🙂

Лаптопът е безплатна и несвършваща (доколкото батерията позволява, разбира се) алтернатива на тоалетната хартия с вицове и судоку:

Тази вечер излязохме с приятели. Покрай Вики не ни се беше случвало от много време насам. От един момент (към третата бира) нататък темата ни бе само за тоалетните, затова съм и толкова инспириран от тях. Добавих още една тоалетно-ориентирана анкета експериментално – в случай, че експериментът е успешен, редовните читатели занапред ще могат да отговарят на различна анкета всеки път, когато посетят блога ни.

За финал, предлагам топ-3 от кенеф-вицовете на вечерта:

Виц 1:

Мъж влиза в обществена тоалетна и вижда голям надпис върху плочките пред него: „Погледни наляво!“

Поглежда наляво и вижда друг подобен надпис: „Погледни надясно!“

Поглежда надясно и отново вижда надпис: „Погледни нагоре!“

Поглежда към тавана, а там – надпис: „Погледни зад теб!“

Реклама:

Обръща се и вижда надпис на вратата: „Пикай, бе, стига си се оглеждал!!!“

Виц 2:

Седят двама в тоалетната на един ресторант и се мъчат от ужасен запек… Ама запек да видите! От двете съседни клетки се чувало неистово напъване, ту в хармония, ту със състезателен характер:

– Ъъъъъъ-ъъъ-ъъъ….

– Пъъ-ъ-ъъъх…. Ъ-ъъъъ….

– ЪЪЪЪЪЪЪ…….

– Ъ-Ъ-Ъ-Ъъъъъъ….

– Аппп… ъъъъъъъъъъ!

В един момент от едната тоалетна се чуло само едно кратко: „пльок!“

Реклама:

– Ееех, блазе ти!

– Какво „блазе ти!“, от напъване часовникът ми падна вътре…

Виц 3:

Един човек си пътувал с трамвай No. 7 и малко преди НДК така го свил стомахът, че още на следващата спирка скочил от трамвая почти в движение, след което на бегом, с прибежки и припълзявания се добрал по най-бързия начин до най-близката обществена тоалетна в небезизвестният подлез на Националния дворец на културата. Изстрелял „залпа“ на секундата и се облегнал облекчен. В този момент чул мъжки глас от съседната кабинка:

– Еееееей! Здрасти!

– Ъ… здрасти…

– Как си, как я караш?

– Ох, добре съм вече, много бях на зор…

– Така ли? А къде ще ходиш сега?

– Ами тъкмо бях в трамвая и щях да ходя към Централна гара, ама много ме заболя стомахът и… слязох по спешност.

– И какви са ти плановете отсега нататък?

– Ами излизам оттук, връщам се на спирката и ще си хвана друг трамвай, оттам се мятам на влака и се прибирам в Aлдомировци.

– Е, не се излагай, какво ще правиш там?

– Как какво? Аз съм си оттам… днес бях в София по работа за малко…

– Какво ще кажеш да се видим след малко?

– Ами… не знам, аз не те познавам…

– Всъщност, имам още по-добра идея – какво ще кажеш да те заведа на вечеря довечера?

– Не знам, човек, казах ти, не те познавам! Не съм те виждал, дето има една приказка… Ама какво пък… Съгласен съм!

– Чудесно! Хайде, до довечера тогава… аз сега ще затварям, че един идиот тук до мен си мисли, че питам него и през цялото време ми отговаря…

* * *

А кой е Вашият най-добър WC-виц?

Реклама: