One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена :)

С Биляна имаме любим сериал – One Tree Hill. И любима група – Ajabez.

Ако сте добре запознати и с двете, значи сте като нас.

Ако сте чували Аявис, но не знаете за One Tree Hill, гледайте сериала и съм почти сигурен, че след първите 3-4 серии ще се зарибите.

Ако сте чували или виждали само сериала, сигурен съм, че музиката на Аявис ще ви грабне и ще ви докосне по онзи специфичен начин.

Ако пък не знаете нито за едното от двете, позволете ми да ви разкажа накратко.

One Tree Hill е тийнейджърски сериал от САЩ, в който се разказва за историята на двама братя и взаимотношенията им с приятели, гаджета, родители, проблемите им… Сериалът е пълен с музика, баскетбол, постоянна динамика и обрати.

Аявис е българска група, чието име произхожда от А-Явис, като обратното на библейския герой Явис (обратното на скръб и нещастие). Музиката и поведението им доста се различава от това на много изпълнители: ако отидете на техен концерт, определено ще се почувствате уютно, ще се радвате на лъчезарните младежи и ще се наслаждавате на умелото преплитане на стилове…

Дотук – няма много общо, нали?

Но в момента, в който влязохме в Sofia Live Club и видяхме китарите на сцената се почувствахме точно като в популярното заведение от „Трий Хил“. И изведнъж приликите станаха много. И ще ви покажа визуално поне пет.

Прилика 1. Героите в One Tree Hill са група готини, талантливи младежи. Ajabez – също.

Прилика 2. Действието в One Tree Hill започва от местната гимназия в Три Хил.

Аявис започват като училищна група в 21 СОУ „Хр. Ботев“, гр. София.

Прилика 3. Пейтън (една от главните героини) събира средства и създава аудио албум, наречен „Friends with benefits“, като част от приходите се даряват за борба срещу рака на гърдата.

Аявис създават първия си албум със средства на приятели (очаква се албумът да излезе тази година) и е наречен „Made by Friends“. Групата активно се занимава с подпомагането на хората от Уганда, Африка и с проблемите на младежите в големите градове, като част от приходите ще бъдат дарени за тази кауза.

Прилика 4. Заведението в Три Хил се казва „Трик“ и често там пеят известни групи. И атмосферата е невероятна – нямам предвид барът и меката мебел… Просто когато чуеш изпълнението на Гавин Дегроу „I don’t wanna be“, няма как да не се изкефиш.

Заведението, в коетo Аявис пяха се казва „София Лайф Клуб“ и често там пеят известни групи. И атмосферата е невероятна – нямам предвид барът и меката мебел… Просто когато чуеш Мишо да започне с „Hello, how are you, my name is Stranger…“ няма как да  не настръхнеш.

Прилика 5. И в One Tree Hill, и в музиката на Аявис се преплитат хип-хоп, рок, реге и какви ли още не стилове. Във всеки епизод на Три Хил има надъхващи цитати, казани най-често от главния герой Лукас. На всеки концерт на Аявис фронтменът Мишо казва неща, които те докосват по дълбок и неповторим начин…

Да… и Три Хил, и Аявис ме докосват по един особен, приятен и невидим начин.

И сериалът, и бендът успяват да вдъхнат кураж и надежда на младежите, да ги надъхат в объркания им тийнейджърски живот.

Но приликите май са дотук.

One Tree Hill е направен с много пари, за да се изкарат още повече пари. Аявис (засега) събират средствата за издаване на албума си от приятели и то не с комерсиална цел, а за благотворителност.

Обожавам да слушам отчетливия английски на актьорите, но родното „Дъм-дъм-дъръдъ-дъм“ вече трети ден звучи в главата ми и ме кара да се радвам, че има такава група в България.

Дайте да си го кажем – Три Хил е измислено място. Американците са си създали герои като Лукас и Пейтън, дали са милиони за сценаристи, музиканти, изпълнители, актьори… за да докоснат младежите по онзи невидим начин. Аявис го правят другояче – просто са си те: истински, неподправени, обичащи и даващи музика и надежда!

Искам и аз да им дам нещо… капчица популярност, за да можете и вие да бъдете докоснати от Аявис.

Ще завърша с цитат от One Tree Hill:

Три Хил е само място някъде в света. Може би прилича много на вашия свят. Може би изобщо не прилича. Но, ако погледнете по-отблизо, може да видите някой като вас. Някой, който се опитва да открие пътя си. Някой, който се опитва да открие мястото си. Някой, който се опитва да открие себе си. Понякога е по-лесно да се чувстваш сякаш си единствения на този свят, който се бори, който е обезсърчен, недоволен или едва свързва двата края. Това чувство е лъжа. Но ако поспреш, ако намериш кураж да се бориш всеки следващ ден, някой или нещо ще те намери и ще оправи всичко. Защото на всички ни е необходима помощ понякога. Някой да ни помогне да чуем музиката в света, да ни напомни, че нещата няма винаги да са такива. Този някой е някъде там. И този някой ще ви открие…

И дамите си падат по колички

„Като малки момичетата си играят с кукли, а момченцата с колички. По-късно просто си разменят играчките.“

Как да не се съгласиш с това твърдение, още повече, че вече има и минивариант на любими марки коли, изработени като…обувки.

Какво ще кажете за тези Lamborghini Superleggera? Проектирани от Modo, с дизайнер Тим Купър, като потенциален продукт на италианската модна къща Тонино Ламборгини. Както виждате и сами, те съчетават класата на марката на покойния баща на Тонино – Феручо Ламборгини с уникален дизайн и начин на изработка – обърнете внимание на карбоновите токчета.

Ето и моделът обувки на високи токчета – Opel Agila. Дизайнът им е дело на Лука Стаперс и за първи път са представени на парти в Амстердам през 2008 г., на промоционалната кампания на новата мини Опел Агила.

Определено са интересни и впечатляващи, но не гарантирам за тяхното удобство, което само по себе си предполага липса на комфорт. Да, ние дамите също си падаме по коли, но ако са на краката ми и се спъвам или буквално падам от тях – „Не, благодаря“. Въпреки това съм сигурна, че се продават добре. Има толкова жени, които ще си кажат „Щом изглеждат така, кой го е грижа за удобството изобщо?!“

Плет от сутиени

Срещу фонтана „Ди Треви“ в Рим, на оградата на църквата „Св. Викентий и Св. Анастасий“, съществува плет от малки катинарчета с инициалите на влюбени двойки, „заключили“ любовта си. Имахме щастието и ние с Петър да закичим нашето любовно катинарче във вечния град. Освен това съм завързвала и свое написано желание  на плет до къщата на Дева Мария в Турция.

За първи път чух обаче за плет от сутиени…

Плетът се намира по земите на фермера Джон Лий в района „Кардона Вали“, Нова Зеландия и се появява през 1999 г. между Коледа и Нова година със закичени четири сутиени на него. Не е известно кой ги е сложил там, но се говори, че е дело на група дами от местността. Идеята им вероятно е възникнала след като били извършени кражби на ситуени именно в този регион. Пет години по-късно се разпространяват слухове, че плетът е изграден за забавление по случай настъпването на новия век.

В края на февруари 2000 година плетът достига до 60 сутиена, но неизвестен извършител ги нарязал всичките в знак на протест. Следващият октомври броят им достига 200,  когато отново е бил извършен втори пристъп на вандализъм от непознат човек. Целият плет е бил унищожен – с пръснати и нарязани на парчета ситуени наоколо. Именно това е привлякло вниманието на международните медии.

Въпреки че някои от местните жители приветстват новия облик на плета и го разглеждат като туристическа атракция, други виждат в него както грозна гледка, така и потенциална опасност за водачите по пътищата. На 28 април 2006 г.,  Общинският съвет определя плета от сутиени като „грозно нещо“ и заповядал да бъдат премахнати. На 9 септември 2006 г. на Общинско заседание съветът стига до заключението, че този плет би довел до опит да се направи най-дългата верига от сутиени в света на годишния фестивал  по-късно същата година. Малко по-късно това става реалност.

Плетът бързо се превръща в голям хит сред преминаващите от там минувачи, като представителките от женски пол и до днес оставят на плета своето горно бельо и продължават по пътя си.  Неведнъж фермерът Джон Лий от  Нова Зеландия е получавал по пощата сутиени на жени от цял свят, които нямат възможност да отидат намясто, с молбата той да ги закичи на оградата.

Днес „Плетът от сутиени“ е една от най-големите атракции в Нова Зеландия със закичените хиляди по цвят, модел и форма сутиени.