Ако още не сте забелязали, от първи февруари, блогът ни изглежда малко по-зимен.
Една от причините за това е, че съм в Русе, а навън днес положението изглеждаше ей такова:
Време е да се насладите на топли чайове, интересни приказки и нови зимни гуми – кой за каквото си мечтае…
А аз от години не съм виждал яка русенска зима с повече сняг и определено и се радвам… Дали от глобалното затопляне, дали заради това, че порастнах, но си спомням времето, когато с Влади висяхме по спирките, зъзнейки в половинметров сняг, чакайки тролеят да дойде… А той не идваше, защото не само тролеите закъсваха, ами дори и снегорините…
Точно това е и времето когато се влюбих в дебелите камуфлажни панталони и военните кубинки.
Tweet
A беше ли тука преди 2-3 години, по време на 10-дневното бедствено положение. Първите 3 дена нямаше никакви коли по улиците, просто защото нямаше улици. Хората вървят посредата на това, което трябва да е пътно платно в колона по един, просто защото само за толкова е отъпкано. Ако погледнеш някой голям булевард пуст и само хора крачат по него, беше страшна гледка, като от постапокалиптичен филм!
mda.. trudno mo#e da se obiasni trapkata ot towa da kachwash Volov pesha… gazeiki w sniag do koliano… eh wremena.. eh mladost….
Обичам те.
Преди в Русе и аз ходех с кубинки и прочее.
Вече 2-ра година в Пловдив целогодишно си джаскам с маратонки, просто не ми се е налагало нещо по-сериозно.
Определено ми липсва снега и „прекрасния“ русенски вятър
Ех… мисля че и сега снегът се опитва да си достигне предишния рекорд, и да обезколи и обезлюди улиците.. а снегорините.. да, закъсняват си по обичайното, а гледката на спрели тролеи от сорта на кой където свари.. си е направо част от пейзажа. А после – глобално затопляна – направо.
искам да си е лято или поне пролет, след нея винаги идва лятото 