Центърът на зимна София – в една снимка

  • Yum

Има ли нужда от коментар?

Снимката направих тази вечер, в началото на плодовия пазар на ул. Граф Игнатиев.

Накратко – стърчащи кабелаци отгоре и тръби отдолу, необезопасени климатици, плюещи вода върху тротоара, която веднага се превръща в лед. Непочистени, но за сметка на това разбити улици със саксии, използвани като кошче за боклук. Разбира се, имаме и автомат за фонокарти (неработещ, естествено, но пък за сметка на това с присъщи за градския лайфстайл графити). Оттук нататък е трудно да се напише в едно изречение за целия този абсурд, така че ще пробвам в няколко: имаме повече от разрешените по правилник знаци, поставени върху един стълб… може би поради тази причина указателната табела е ниско долу на земята. Знаците на всичкото отгоре са взаимноизключващи се… Как хем е забранено влизането, хем спирането в улицата? Можеш ли да спреш вътре, без да влезеш? Въпреки двойната забрана си имаме нарушител, при това спрял не на улицата, а на тротоара – много важно, че почти запушва входна врата… И без това както за мен, така и за нарушителя не е ясно дали влизането и спирането в улицата важи само за инвалиди или пък улицата е предназначена само за инвалиди?!? Баси тъпите неясни знаци, казал си е някой и е лепнал няколко рекламки върху инвалидната количка, пък и върху стълба, за да се чувства изобилие…

Добрата новина? На крачка встрани има лъскав магазин с блестящи витрини! Има и намаление!!!

Още ли си мечтаете за апартамент в центъра на София? Ей за това не го харесвам този град…


  • Yum

Как се приготвя октопод…

  • Yum

… или какво се случи на нещастния октопод Панайотис в ръцете на Петър Събев

Ако сте си мислили, че в блога пишем само за хубавите неща в живота, грешите.

Следва история с ужасяващи кадри на насилие, жестокост и разработване на софтуер – ето защо предупреждаваме хората със слаби сърца и лица под 18 години да спрат преглеждането на поста тук.

За останалите… Ходил съм вече цели три пъти в Гърция и всеки път хвърлям обнадежден поглед към хладилниците с дълбоко замразени октоподи на сравнително добра цена. И всеки път съм се отказвал поради една причина – не знаех дали ще се справя със сготвянето на октопода. Е, реших, че е крайно време да опитам и се справих – всички си облизахме пръстите накрая. Но ако все пак имате да отбележите някои важни моменти, сериозни кулинарни грешки и т. н., направете го в коментар.



Реклама:

Booking.com

А сега – към историята. След импровизираната екскурзия до Ксанти през новия ГКПП се завърнахме с осем пипала повече – дълбоко замразения октопод с кодово име Панайотис взехме от местния Lidl. После го забравихме в един златоградски хладилник, но да не навлизам в подробности. Важното е, че в един момент се озовахме аз и Панайотис лице в… мекотелска мутра!

Има една стара програмистска мъдрост, която гласи, че съществуват 10 вида хора – такива, които разбират двоичната бройна система и такива, които не я разбират… За първия тип рецептата за приготвяне на октопод бих описал с подобен псевдокод:

$octopus = "Panaiotis";
$vegetables = "chopped tomatoes, onion, carrots, garlic, olives";
$wine = (_WHITE) or (_RED);
Create_Marinade($wine+$olive_oil+$vinegar, $vegetables, $spices);
Unpack($octopus)
for ($i=0;$i<3;$i++)
{
Put_In_Hot_Water($octopus);
sleep (120)

Put_In_Ice_Water($octopus)

sleep (120)

if ($i==1) clean($octopus);
}
remove ($octopus, $eyes);
$octopus = cut($octopus, $head+1€, _SMALL_CUT);
$octopus=$octopus-extract(turn_inside_out($head));
for ($i=0;$i<8;$i++)
{
$octopus = cut($octopus, $tentacle);
Put_In_Marinade($tentacle);
}
$head = chop_small_parts($head);
Put_In_Marinade($head);
$octopus = $head + 8*$tentacle;
Sleep (86400);
$octopus = Fry($octopus)+$lemon;
Serve($octopus);

За програмистите само ще кажа, че Garbage Collection-а след готвенето и яденето си е изцяло ваша отговорност (ако някой знае как да стане автоматично, нека се обади).

За не-програмистите следва нормална

РЕЦЕПТА

Октопод „Панайотис“

от Петър Събев

Необходими продукти:

  • Средно голям октопод (около 600 г), задължително дълбоко замразен (ако е пресен, оставете го в камерата за 2-3 дни)
  • Зехтин
  • 3 лимона (2 за лимонов сок и един за украса)
  • Зелена салата за украса (препоръчвам сорт „ЛоБи“)
  • Лед (или ледено студена вода)

За маринатата:

  • 200 мл бяло или червено вино
  • 50 мл ябълков оцет
  • 50 мл зехтин
  • 2 средно големи домата, нарязани на кубчета
  • 1 морков, нарязан на малки парчета
  • 1 средно голяма глава лук
  • 2-3 скилидки ситно нарязан чесън
  • 5-6 маслини
  • 2 с.л. сол (или 100 мл от саламурата на маслините)
  • 2 с.л. червен пипер
  • 1/2 пръчка канела (не смляна, освен ако наистина не обожавате канела)
  • 2-3 коркови тапи (от истински корк, не пластмасови)
  • 10 г индийско орехче
  • 10 г босилек
  • 6-7 зърна бахар
  • 4-5 листенца дафинов лист

Начин на приготвяне:

Пригответе си две тенджери – една с вряла вода, друга – с ледено студена.

Поставете октопода както е дълбоко замразен във врящата вода на максимално силен огън – изчакайте да омекне от леда и задръжте във водата още 2 минути. Извадете го и го поставете в ледена вода за 2 минути.

Извадете октопода и подменете водата в двете тенджери.

Измийте октопода обилно, особено пипалата – внимавайте за заклещили се дребни камъчета, песъчинки и др. Изрежете очите. Ако е прекалено лигав, поизстържете го. В този момент октоподът трябва да изглежда горе-долу така:

В долната част на октопода – там, където се събират пипалата има твърдо, шипоподобно тяло, с радиус около сантиметър. Отстранете го с нож или с „изстискване“, подобно на пъпка. Това всъщност е устата на октопода…

Направете малък разрез на главата, обърнете вътрешната страна навън и я почистете, така че главата да остане като празно чорапче:

Повторете процедурата с потапянето за две минути във вряла и после в ледена вода още двапъти, като последния път оставете да ври между 20 и 40 минути, като го дръжте по-малко, ако го обичате по-жилав (все пак, ако октоподът е по-голям е нужно повече време). След като извадите октопода, поставете го отново в ледена вода за 2 минути.

Отрежете пипалата максимално навътре, едно по едно. Главата (или по-скоро чорапчето) нарежете на тънки ленти, подобно на калмар. Октоподът е практически готов за консумация, но за да стане истински шедьовър, ще продължим нататък.

Време е за маринатата. Смесете всички продукти и добавете нарязания октопод, така че да се покрива от маринатата.

Ако се чудите защо ви е нужен корк – той съдържа ензим, който кара октопода да омекне.

Маринатата оставете в хладилник за 24 часа. След това октоподът изглежда така:

Загрейте зехтин в тигана и извадете всички парченца октопод от маринатата…

Изпържете в тиган до златист загар от двете страни, като поливате с лимонов сок отгоре, докато октоподът е на огъня.

Подредете и гарнирайте с лимони и салата (маслините, морковите и доматите от маринатата също стават чудесна подложка) и поднесете веднага:

Това е!

Rest in peace, Panaiotis! Остави след себе си невероятна рецепта, която ще е видяна от стотици хора. Малко октоподи могат да се похвалят с това.

Октоподите вървят страхотно със совиньон блан или узо, а ако имате път към Гърция, непременно си поръчайте една порция (6-10 евро), за да видите как ги правят южните ни съседи.

Накрая, докато си хапвате, ето някои факти за октоподите, които непременно трябва да изтъкнете, за да покажете, че не само можете да готвите октопод, ами и знаете много за тях:

  • „Октопод“ идва от латински и гръцки и означава буквално „осмокрак“, по броя на пипалата му;
  • Най-големият уловен октопод е тежал 272 кг, а пипалата му достигали 10 метра;
  • Октоподите обикновено живеят 1-2, максимум 4 години;
  • Октоподите нямат нито една кост;
  • Пенисът на мъжките октоподи представлява малък израстък на третото дясно пипало, наречен хектокотилно рамо;
  • Женските октоподи се грижат за малките, като раздвижват водата около тях, за да им осигуряват кислород и ги пазят от врагове;
  • Октоподите имат хриле, мозък и три сърца;
  • Октоподът, подобно на хамелеон, може да променя цвета си спрямо околната среда, за да остане незабележим.
  • При опасност октоподът пуска облак от мастило, така че всичко около него става черно. Мастилото съдържа предимно меланин и обърква обонянието на врага. Октоподите използват мастилото си и като примамка на жертвите си понякога;
  • Октоподът е хищник и се храни с риби, раци и мекотели, известни са дори случаи за октоподи, улавящи някои видове акули;
  • Октоподите са едни от най-умните морски създания – интелигентни са горе-долу колкото куче;
  • Οктоподите имат краткотрайна и дълготрайна памет, но краткият им живот не позволява да развият интелигентността си достатъчно – въпреки това някои октоподи симулират с пипалата си поведението на водорасли и риби, успяват да излязат от лабиринт, да разпознават форми и цветове. Регистрирани са дори случаи, в които октоподите са използвали кокосови орехи като инструменти, за да си построят дом;
  • Октоподът има способност да се изстрелва на кратки разстояния с  изключителна скорост, изхвърляйки голямо количество вода, подобно на реактивен двигател;
  • При смъртна опасност октоподите могат да извършат автотомия, т.е. подобно на гущеровите опашки, жертват едно от пипалата си, за да избягат;
  • Октоподът усеща, пипа и вкусва чрез стотиците смукала по пипалата си – всъщност, те са около 1600;
  • Октоподът като храна е добър източник на желязо, селен и цинк;
  • Във Великобритания, октоподите са разглеждани като почетен вид гръбначни (??!) животни, за да се ползват със защитата на закона;
  • Хавайска легенда представя октоподите като последни оцелели от извънземен вид, дошъл  на Земята преди милиони години;

Един пример за находчив октопод, използващ мидени черупки хем да изглежда по-страшен, хем да ги ползва като щит…

Снимка: Wikipedia


  • Yum


Реклама:

Booking.com

Понякога…

  • Yum

Историята, която искам да ви споделя се случи късно снощи, след като се върнахме от почивката ни в Златоград, за която Петър ви разказа. Натоварени с покупки от Гърция (сред които голямо количество зелени гръцки маслини, прах за пране и почистващи препарати, кафе, октопод, риба и др….) и от България – две туби с минерална вода от по двадесет литра всяка, разтоварихме всичко от колата и се насочихме към асансьорите във входа. Всъщност, който ни е идвал на гости знае, че с Петър живеем почти до звездите. Да живееш толкова високо си има своите предимства и недостатъци, разбира се.  Например: Познаваме само съседите от нашия етаж, но пък имаме невероятно красива и романитчна гледка на София; има много кучета в блока, но за сметка на това пък има много улични котки; често асансьорите се развалят, но ако не си натоварен и не бързаш си правиш добра фитнес програма нагоре или надолу по етажите; понякога се стряскаш от вида на хора, който срещаш, но тъй като живееш с „един малък град“ е нормално не всички да са красиви, чистоплътни и дружелюбни… 

Но да се върна към историята. Стояхме с Петър пред асансьорите и чакахме поне един от двата да слезе на първия етаж. Първият видимо не работеше, а вторият беше заседнал на седемнайстия етаж. С две големи туби вода и няколко огромни чанти с продукти пред нас се запитахме „И сега, какво?!“. Знаейки, че има топла връзка между двата входа на блока, Петър отиде до другия вход да провери дали външната врата е отворена…това беше една от възможностите ни – да занесем целия този багаж до другия вход, след това да се качим с асансьора на последния етаж и оттам чрез топлата връзка да слезем до нашия етаж. Направо не ни се мислеше, бяхме толкова изморени от пътя. Петър се върна и по лицето му разбрах, че е заключено и няма как да се качим оттам. Остана вторият вариант – да върнем пак всичко в колата и да се качим по стълбите.

В този момент се чу тракане, сякаш по тръби и след това се чу трясък… видяхме две сенки, които идваха от мазето и нещо си говореха. Бяха гласовете на мъж и жена. Приближиха се към нас и тогава ги разпознахме. Мъжът бе на около трийсет години, нисък, слаб, небръснат, кривоглед и държеше в ръката си голяма връзка ключове. Носеше стари дрипави дрехи, изцапани с боя. Помислих си веднага, че това е същият мъж, когото няколко пъти съм виждала в блока и всеки път ме побиваха тръпки от него. Винаги беше сам и ме гледаше някак особено. .. Усетих мириса на алкохол, когато ни каза: „Асансьорите не работят. Днес се повредиха още към пет часа следобед.“ После ни погледна отново и добави: „Виждам, че сте с багаж, мога да ви помогна да го качите“. Петър му каза, че живеем доста нависоко и няма смисъл. Знаейки, че съм с мъжа си се чувствах сигурна и защитена. Тогава жената предложи да отиде до другия вход да провери дали е отворено, за да се качим оттам. Отговорихме им, че е заключено. На няколко пъти настояха да ни помогнат с каквото могат и тогава Петър предложи: „Добре, аз отивам да докарам колата, за да оставим продуктите там. Ако искате да ни помогнете, можете само да изкарате всичко пред входа. Така и стана. За няколко минути аз трябваше да остана с двамата непознати, които бяха така отзивчиви. Имах мъничко време да ги наблюдавам. Стори ми се, че са си много близки, сякаш живеят заедно. Личеше си и че бяха свикнали на много работа, на много носене. Жената изглеждаше мила и скромна. Беше от тези хора, който няма да забележиш, ако се разминеш с тях по улицата. Облечена семпло и спортно, тя излъчваше доверие и добрина. След няколко минути Петър дойде с колата, сложихме продуктите вътре, като взехме със себе си само ценните предмети и нещата за фризера. Благодарихме им много за помощта и ги почерпихме, на което те отказаха, но след настояване от наша страна приеха. След като Петър паркира колата и се върна обратно при нас, те пожелаха да проверим все пак дали е отворено от другия вход, за да не се качваме пеша толкова етажи…дойдоха с нас, чакаха с нас, качиха се с нас до последния етаж и ни пожелаха приятна вечер.

За миг си помислих защо ли го правят, какво ли искат. Наистина това поведение за София ми се струва невероятно, въпреки че ние самите помагаме на всеки с каквото можем. Но наистина аз не го очаквах, още повече от човека, който ми се струваше толкова страшен. Докато чакаха с нас ни разказаха, че живеят в съседния блок, а тук помагат на домоуправителя в блока с каквото могат. Без да го показват или изричат,  двамата с Петър усетихме болката им, че като че ли никой не ги забелязва или оценя..може би така е било през целия им живот. Може би се чувстват сами, може би…

Днес, когато тръгвах за работа асансьорите все още не работеха… Докато слизах по стълбите се замислих за следното:  „Понякога най-страшни изглеждат съществата, които най ги е страх. Затова не бива да се боим просто от вида на заобикалящите ни, преди да сме ги опознали.“


  • Yum