Новогодишни поскъпвания… :)

  • Yum

„Парното ще поскъпне от 3,44 до 7,26 процента…“

– Олеле, двойно!

Докато обясня, че тъпаците от Нова телевизия имат предвид „поскъпне с между 3,44 и 7,26 процента“, тоест, ако е струвало 100 лева миналата година, ще струва между 103,44 лв. и 107,26 лв. тази година, хората около мен ще получат инфаркт… току-що казаха, че и водата ще поскъпне от 2,2 до 25%, което звучи като 12 пъти 🙂

Та… щастлива нова година!


  • Yum

Сватбата ни…

  • Yum

Забележка: Снимките в настоящата публикация са със запазени авторски права. За повече информация относно авторските права на конкретна снимка, свържете се с нас.

Copyright (c) Петър и Биляна Събеви, 2009 г. Всички права запазени!

Ето и нашия коледно-новогодишен подарък за вас, редовните ни читатели… разказ за сватбата ни, с много снимки. Имахме само месец и половина за приготовления, защото искахме специална дата – 20.09.2009 г. „20 09 20 09“ си изглежда добре, не мислите ли? Тези, които са чели историята с предложението за брак вече знаят, че сме цифромани.

Ако сте решили да направите сватбата на мечтите си, отсега можем да ви кажем – няма да стане точно както сте я мислили… Може да стане почти точно както сте си я мечтали, но „почти“… Има твърде много неща, които не зависят от вас. Искахме китарена серенада вместо оркестър при извеждането на булката (макар че „Ела се вие, превива“ звучи божествено на гайда), младоженец на бял кон вместо в автомобил, 6-часова фотосесия преди церемонията, специален танц на влизането в ресторанта (като този например), както и да обърнем достатъчно внимание на всички гости, изминали хиляди километри за да дойдат: от Торонто до Дубай и „от Силистра, та чак до Кюстенди-и-и-ил“… Нито едно от тези неща не се получи. Дори ергенското и моминското парти ги отложихме за след сватбата, поради натоварената програма 🙂

Имаше много приятни (а и неприятни) организационни изненади преди и по време на сватбата, но за тях ще разказваме друг път. Имаме план да пишем подробно как да си направите покани, откъде да си вземете халки, как да си изготвите списък с гостите и как да ги разположите по масите, за какво да давате пари и за какво няма смисъл, на кои детайли е важно да се обърне внимание и кои – почти не се забелязват… Но за това – най-рано догодина 🙂

А сега преминаваме към истинската приказка – с всичките й вълшебства, изненади и… снимки, естествено 🙂

И ако приказките завършват с „три дни яли, пили и се веселили“, нашата започна така…


Имало едно време един младоженец.

Събрал приятели, близки и роднини и им казал „Днес ще се женя, хайде да отиваме за булката…“

И тръгнали… Добре, де, ама им трябвали кумове!

Така че отишли при старите приятели Краси и Мариета. Краси като че ли не ги очаквал…

Младоженецът обаче със сладкодумие (и бутилка уиски) успял да убеди кума, че момичето е много хубаво и си струва…

Хванали най-добрите музиканти в града, надули гайдите, залупали тъпана и тръгнали към мястото, където красавицата чакала своя принц…

Но булката била затворена през три врати в четвърта… или както се казва там.

Сватбарите я пазели строго и само пачки по стотачки можели да ги омилостивят. Зимбабвийски банкноти не се приемали.

Понеже булката била безценна за младоженеца и никакви пари не можели да я купят, той се ядосал и решил, че ще си я краде.

Толкова бил уверен в това, че си взел само 28 ст. и един бонбон за дразнене на сватбарите.

Митко, момък от вярната дружина на младоженеца (щото се оказа, че и невярна дружина има), му подарил страхотен комплект с инструменти, които влезли в употреба още преди брака…

Три болта по-късно първата врата била преодоляна, а младоженецът бил буквално катапултиран през втората от яките ръце на кума Краси и верния приятел Митко…

Така се озовал пред бойната дружина на жени от четири поколения и един кандидат-баджанак и като се започнали едни преговори…

Добре, че кумът се намесил силово… но шаферките отвътре затискали по-здраво и от мъжете.

Голямо напъване било, наоколо прехвърчали мъжка пот и женски писъци, но в крайна сметка вратата била отворена…

* * *

Интермедия от първата брачна нощ:

– Слънчо, какво беше първото нещо, което усети, когато влезе в стаята ми?

– Юмрукът на Мая.

* * *

Закичила булката сватбарите, заплакала гайдата „Ела се вие, превива“ и под аплодисментите на всички баща й я извел и сватбарите се отправили към гражданското…

… но не веднага!

Първо отишли в парка и си направили страхотни снимки…

Всички шаферки били облечени в злато и коприна:

А булката блестяла и сияела от щастие:

Младоженецът пък постоянно се закачал с нея, за да вижда усмивката й:

Дошло време да скрепят семейния съюз и официално…

… и минали под венчилото:

Залата едва побирала всички гости:

… затова излезли навън.

Там ги чакал приказен дъжд от парченца дъга:

Изпълнили мисията в живота си, младоженците се запътили към Дунава:

… но не за друго, а за да хвърлят венеца в реката по стара русенска традиция. След това веднага се отправили към църквата „Св. Троица“.

Биляна изглеждала като същинска принцеса:

А Петър – като лудо влюбен в същинска принцеса:

Влюбени до уши, решили да скрепят съюза и пред Бог:

Венчал ги самият митрополит Неофит…

… за което те ще са му безкрайно благодарни винаги!

На излизане от църквата се случило друго чудо.

Завалял дъжд от житени зърна!

По пътя им към дворцовата забава малки ангелчета застилали земята с листа от бели рози.

Двамата счупили питката на две абсолютно равни части…

… и така дали начало на празненството!

Започнали танци – и чуждестранни:

И нашенски:

Извило се дълго, голямо хоро, но нито младоженецът, нито булката станали да играят:

Защото чакали своя първи сватбен танц…

И вплели пръсти един в друг, за пореден път разбрали, че в големия свят няма нищо случайно…

И че заедно са по-силни, по-способни и по-щастливи.

Сред аплодисментите на стотиците гости, младоженецът вдигнал байрака, хванал красивата си булка за ръка и двамата повели хорото с нова сила…

… а малките ангели танцували заедно с тях:

От толкова танци, кумовете огладнели и нападнали шаферите, носещи вкусна торта и пиле.

Борбата не била лесна…

… но в крайна сметка и кумовете останали сити, и шаферите – цели!

Изненадите не свършвали дотук.

Иванка Шекерова, актриса, певица и много близка приятелка на булката излязла на дансинга и поздравила младото семейство Събеви.

И като започнала една веселба – вдигали се обувки…

… хвърчали искри – както от тортата, така и между влюбените…

… сваляли се жартиери – без инструменти и задръжки…

…  накрая литнал и булчинският букет – най-желаната вещ за всяка неомъжена гостенка:

Късно през нощта (или по-точно рано сутринта) младите се усамотили в младоженския апартамент…

От тук нататък историята мълчи, но пък вие можете да си кажете каквото ви е на сърце в коментар.

От нас – много целувки и успешна нова година!

P.S. Още по темата можете да намерите във Facebook и в блога на Данчо


  • Yum

The Company of Myself – Flash игра за шизофреници

  • Yum

The Company of Myself е една от най-странните и същевременно най-яките флаш игри, които съм виждал… Трябва да си болен мозък, за да я играеш и стократно по-болен, за да я създадеш… Играта има меланхолична атмосфера и се усеща интуитивно… Оттам нататък – всичко е въпрос на интуиция. 20 нива, които се изиграват за около 3-4 часа, но ако започнете да подскачате върху сянката си без причина след това, не ме винете! Отново благодарности на Митко Б., че ми я показа…


  • Yum