Комични и безумни "Срещи в сряда".

Снимка: АртПРИФИКС
Снимка: АртПРИФИКС

За голямо мое щастие вчера отидохме семейно на спектакъла „Срещи в сряда“ в киносалон „Гео Милев“ в Пловдив. Благодарение на татко, който ни изненада и взе билети, ние се посмяхме на воля, заради фарса и абсурда в семейните отношения на героите, крайния кариеризъм и заплетения любовен четириъгълник между тях.

Актьорската игра на Йоана Буковска, Герасим Георгиев – Геро, Николета Малчева, Теодор Папазов и Янина Кашева още в първата сцена ни грабна и владееше емоциите ни до края на пиесата. Постановката е на режисьора Боил Банов, а нейн автор е руският драматург Валентин Красногоров. Сигурна съм, че всеки един от присъстващите в залата успя да улови професионализма на подходящия актьорски състав, вплетен със силен драматургичен текст и блестяща режисура.

Постановката на Нов драматичен театър „Сълза и смях“ е пътуваща и скоро може да дойде във вашия град, затова горещо ви я препоръчвам.

Въпреки че не бих искала да попадам в ситуацията на героите, сюжетът ми стана толкова близък, че нямаше как да не си направя равносметка след края, а каква е тя…може би ще разберете някоя сряда от 3ч. до 5 ч.

Малките принцеси на големия град… и какъв е "стандартът" на писане във в-к "Стандарт"

Благодарение на Биляна случайно попаднах на една статия в Стандарт (при това в хартиения вариант на вестника), която изглежда така:


Принципно прилича на нормална статия, само че подозрително ми напомня на моята публикация „10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем„, писана преди повече от месец.

А сега открийте 10-те разлики 🙂

Петър Събев:

Да живееш в голям град има куп предимства, но и куп недостатъци. И един от най-дразнещите е половинчасовото обикаляне в търсене на място за паркиране… Не искам да си представям какво е да паркираш с някой огромен Hummer, например… Сравнете го с мъниците по-долу (пропорциите са запазени) и си представете колко по-лесно ще ви е, ако си вземете малка кола. Никога не съм криел, че съм фен на миниатюрните автомобили, затова подготвих пряко сравнение на 10 такива:

Стандарт:

Да живееш в голям град има предимства, но и куп недостатъци. Едно от най-големите неудобства е губенето на време в търсене на място за паркиране. Ето защо малките коли стават все по-търсени. За тях е необходимо малко място, а и някои се паркират напречно в колоната. Докато водачите на лимузини скубят коси, собствениците на „Смарт“ се мушват между колите и хукват по работа. Предлагаме ви класацията на 10-те най-предпочитани миниколи за големия град.

Дотук нещата си приличат, но вижте какво става по-нататък:

Петър Събев:

Smart Fortwo определено е абсолютният шампион по малки размери. Автомобилът е дълъг точно (и само) 2,5 метра, но това е по-скоро плюс, а не минус.
Стандарт:
Определено „Смарт“ е абсолютният шампион по малки размери. Автомобилът е дълъг само 2,50 м, което го прави идеален за паркиране практически навсякъде. Най-големият недостатък на малкия автомобил е, че качва само двама души.

Интересно, но Aixam примерно липсва в класацията на вестника и директно се продължава към Toyota iQ…

Петър Събев:

Toyota iQ е най-малката четириместна кола (побира по-скоро трима възрастни и едно дете, защото не си представям двама едри мъже на задната седалка). С четири души в колата колицата побира едва 32 литра багаж (аз имам по-голяма раница!), но пък задните седалки могат да се спускат поотделно и така капацитетът достига съответно 168 литра (при една спусната седалка) и 242 литра (при две спуснати седалки).

Стандарт:

Най-малката четириместна кола побира по-скоро трима възрастни и едно дете. С четири души тя побира едва 32 литра багаж, но пък задните седалки могат да се спускат поотделно и така капацитетът достига съответно 168 л и 242 л.

Забележително е колко еднакво мислим с анонимния автор от Стандарт… Направо сме астрални близнаци… И съм сигурен, че сега си мисли за Пежо 107 и Ситроен С1…

Петър Събев:

Citroen C1 заема третото място в класацията с дължина под 3,50 метра. (…) Peugeot 107 обаче не е на четвърто, а е все още на трето място, тъй като и двете коли са дълги точно 343 см. Толкова е дълга и Toyota Aygo (но няма да я представя тук, защото избирам само най-малките модели на всяка марка). Причината за еднаквите купета е симбиозата между Тойота, Пежо и Ситроен с общото им производство в Чехия. Трите коли имат напълно индивидуална визия, но като цяло са почти еднакви. И трите се предлагат във варианти с 2 и 4 врати, така че картинката не бива да ви притеснява.

Стандарт:

„Пежо 107“ и близнаците му „Ситроен С1“ и „Тойота Айго“ все още са на трето място, тъй като и трите коли са дълги точно 3,43 м. Причината за еднаквите купета е симбиозата между „Тойота“, „Пежо“ и „Ситроен“ с общото им производство в Чехия. И трите имат индивидуална визия, но като цяло са почти еднакви, като се предлагат във варианти с 2 и 4 врати.

Ами сега?! Стандарт остават с една кола по-малко! Така добавят Дайхатсу Куоре – хем селекцията става различна, за да не ги обвиняват в плагиатство… хитро! Ако си бяха направили и труда да прочетат техническите спецификации, щяха да видят, че са объркали дължината с един сантиметър, но да не издребняваме…

Следват няколко думи за Сузуки Алто:

Петър Събев:

Suzuki Alto видях лично на автоизложението във Франция и още тогава много се впечатлих от автомобила и съотношението цена-качество.

Тук ми става наистина интересно… Suzuki Alto изобщо не е представян в България (премиерата му е през април), а аз почти нищо не съм писал за модела в този пост (защото писах по-подробно в поста за автоизложението в Париж).

 

 

Стандарт:

Новият модел „Алто“ съчетава в себе си привлекателен дизайн, лекота и градска мобилност, а също и нисък разход на гориво и емисии. Въпреки скромните си размери „Алто“ предлага достатъчно високо ниво на комфорт.

Някакси ми се струва, че подобно описание важи за всеки от описаните автомобили, без последното изречение, което пък не е вярно – за цена от 8000 евро няма как нивото на комфорт да е достатъчно високо, освен по стандартите на българския журналист-плагиат. Да видим какво става при Фиат 500, който (странно, но) също присъства в класацията на Стандарт, както и в моята (може би трябва да кажа „общата ни класация“):

Петър Събев:

Fiat 500 или, както казват италианците, Фиат Чинкуеченто е по-популярен сред родителите ни, отколкото сред нас (все още). Автомобилът се е произвеждал от 1957 до 1975 г. Преди да бъде забравен напълно обаче, италианците направиха римейк наречен Fiat Nuova 500. Колата е запазила ретро-дизайна и е изключително симпатична кола, особено за дами. Не случайно един от прякорите на автомобилчето е Fiat Bambina, а за 50-годишнината на Барби създадоха изцяло розова Barbie-модификация.

Стандарт:

Автомобилът със симпатичен ретродизайн „Фиат 500“ е дълъг 3,55 м, широк 1,65 м и висок 1,50 м, а междуосието е цели 2,30 м. Така във возилото могат да се съберат четири човека. Оригиналният интериор се отличава с ярки разцветки и много стилни уреди.

Аааа… това е доста различно! Явно авторът не е искал да разкаже историята на новото Чинкуеченто… Какво ли ще каже за Форд Ка?

Петър Събев:

Ford Ka е градската количка на Ford. Второто поколение на Ка (името на модела произлиза от транскрипцията на „car“ [ka:]) има доста по-различен дизайн, повлиян от симбиозата на „Форд“ и „Фиат“. Колата е и една от най-малките петместни коли в света.
Стандарт:
„Форд Ка“ поставя нови стандарти при малките достъпни коли със запомнящ се дизайн, отличителна динамика и уникален характер. Този смел модел е практичен, безопасен, евтин за поддръжка и добронамерен към околната среда.

Тъкмо реших, че авторът е започнал да пише нещо оригинално, от себе си, така да се каже и… оказа се, че просто е взел текстът за Ford Ka от друго място. Текстът за Мини Купъра пък са го краднали от Капитал, иначе не мога да си обясня как и двамата журналисти са се сетили точно за фразата „конструиран да създава истинска наслада от шофирането, съчетана с превъзходна динамика“… За Опел обаче съм сигурен, че анонимният автор отново ще се опре на мен – един истински фен на марката:

Петър Събев:

Opel Agila е най-малкият модел на Опел. Второто поколение на „грозното патенце“ определено е взело доста от дизайна на Корса и колата вече изглежда доста по-добре. Като добавя, че побира 5 души и е базирано на Suzuki Splash, мисля да ви оставя да разгледате сайта на Opel Agila (английски), в случай, че искате още информация.

Стандарт:

Най-малкият модел на „Опел“ е взел доста от дизайна на „Корса“ и вече изглежда значително по-добре от първото поколение. Освен че побира 5 души, малката кола има багажник от 225 л.

Когато писах статията за автомобилите, реших че няколко неща са важни за една градска кола: брой пътници, брой врати, дължина, разход на гориво и обем на багажника. Авторът явно не е бил добър с графичната обработка, за да добави любимото си Дайхатсу в схемата, с която си играх толкова много, но пък е решил да сортира автомобилите по дължина (като мен), както и да цитира обема на багажниците в 3 от 10 модела… Как ли се е сетил?

Но да преминем към последния представен модел – Volkswagen Fox.

Петър Събев:

Volkswagen Fox е наследникът на най-популярните към момента в България модели Polo (1995-2000). „Лисицата“ на VW стана известна в Европа със серия кратки анимационни филмчета под надслов „Short but fun“.
Стандарт:

Най-малкият „Фолксваген“ идва от далечна Бразилия и е с доста поостарял дизайн. Въпреки това „лисицата“ има много място за пасажерите отпред и отзад, а багажникът е с обем 260 л.

Първо, най-малкият VW е Lupo 3L, но той вече не се произвежда (между другото, Фокс е пряк наследник на Лупо и едва косвен на гореспоменатото Поло)… Второ, не ми е ясно как точно решиха, че има много място за пасажерите, при условие, че в повечето ревюта на VW Fox един от основните недостатъци е липса на достатъчно пространство за пътниците отзад… Но поне тук виждам малко творчество, макар и да е представена неточна информация…

Интересно ми е защо VW Fox, който не се предлага в България, беше представен, а някои модели (Hyundai i10, Renault Clio, Skoda Fabia и Audi A1) с размер под 4 метра изобщо не са включени? Ако аз знаех за i10 преди месец, щях да махна Fox-а и да направя място за едва 357-сантиметровия мъник на Hyundai… Но нека приключа поста си така:

Творческият запек е сериозна болест в 21 век… Колкото и да ми се иска да натъпча някои журналисти с английска сол, в днешно време просто няма ефект. Copy-paste-ването е много по-лесно от реалното писане. Истината е, че най-много ми е жал за „Стандарт“ – някога бяха добър вестник, даже някога бяха любимият ми вестник и винаги съм имал добро мнение за тях. До днес.

А най-тъпото е, че Creative Commons лицензът позволява вместо да се мъчиш как да нагласиш нещата да не изглеждат копирани, просто да ги копираш… И единственото изискване е да напишеш:

Източник: Петър Събев, http://psabev.blogspot.com/

И ако сте комерсиални като в-к „Стандарт“, просто да ми поискате разрешение. Искали са ми разрешение за публикуване на материал поне 10 пъти и не си спомням да не съм давал… Иска се просто връзка с мен и това е!

Не е сложно, нали?

Аз нямам какво повече да кажа, но ако вие имате, направете го в коментар…

Или пък пишете до в-к „Стандарт“ на office@standartnews.com какво мислите…

Замъкът Сант Анджело в Рим, Италия (Castello de San Angelo)

Замъкът Сант Анджело (обект 144 от картата) е известен още като Мавзолеят на Адриан (Адриан, демек император Публий Елий Траян Адриан, а не Хадриан, както го пишат повечето туристически агенции). Намира се съвсем близо до Ватикана и ако времето не ви е достатъчно, за да се разходите два пъти до едно и също място, непременно го съчетайте с посещението си до Светия престол.

Гробницата е построена на десния бряг на р. Тибър между 135 и 139 г., като мостът, водещ към нея бил осеян със златни фигури, а в горната част на замъка растели високи дървета. Ето и едно визуално сравнение от книжката, за която Биляна разказа:


Милионите тухлички от стените на замъка имат хилядолетна история, която помни превъплащенията му от гробница в замък, от замък в резиденция на папите, от резиденция в трезор и затвор, за да стане в крайна сметка нещо средно между музей и художествена галерия (от 1901 г. досега):

Накратко, в замъка има по нещо интересно за всеки – от катапулти и гюлета, издялани от камък…
… до галерии с картини и древни находки (снимането в картинните галерии е забранено, така че мога да ви представя само снимка отвън):
Замъкът е отворен за туристи, така че можете да го разгледате и от вътре. Цените на нормалния билет са 9 евро, за ученици, студенти, младежи до 26 години и пенсионери – 6 евро, а за инвалиди, пенсионери и деца (под 18 г.) входът е безплатен. Веднъж влезли, започвате дълго изкачване по извитите и слабо осветени коридори на крепостта.


В замъка има непристъпни килии, дълбоки подземия и трезори със стени, дебели колкото маломерен двустаен в Дървеница.


Колкото повече се изкачвате, толкова по-хубава става гледката…

… но най-красива е на върха, откъдето се вижда цял Рим!
Обърнете внимание на акведукта (в средата долу), идващ от Ватикана (горе вляво):

Всъщност, съществува и подобен подземен тунел, свързващ храма Св. Петър с подземията на замъка. Именно за този замък и за този тунел става въпрос в „Шестото клеймо“ на Дан Браун, но в романа Сант Анджело е последната църква на Илюминатите.
Иначе, връзката на Сант Анджело с християнството започва през 590 г., по време на чумата. Тогава папа Григорий Велики (да не го объркате с Григорий XIII, който въвел Грегорианския календар) видял на върха на крепостта Архангел Михаил, прибиращ меча си в ножницата, което означавало край на бедствието. Оттам идва и името на замъка Сант Анджело, както и огромната статуя на върха:

А вие как мислите – архангел Михаил вади или прибира меча си?
Между другото, това отзад на снимката е гръмоотвод… Но да се върнем на замъка…
В операта Тоска на Пучини, Сант Анджело е мястото, където е затворен Каварадоси. Затворник в замъка е бил и Бенвенуто Челини, известен със скулптурата си „Персей с главата на Медуза“… Лично според мен обаче, трябва да е по-известен с факта, че успява да избяга от замъка! Ако се забиете в коридорите, ще разберете, че дори с отключени врати, указателни табели и липса на стражи е трудно да се измъкне човек…
След като излезете, вероятно ще имате „нуждата от малка нужда“, от вода, от почивка и т. н. Всичко това може да намерите в парка зад замъка (минете под акведукта). Там има впечатляващо чиста и впечатляващо безплатна обществена тоалетна, а малко по-надолу е и една от многото чешми с пивка вода точно до тучна полянка за пикник! Готино, а?


Реклама:

Booking.com