Семейни войни

  • Yum

Стигнах до прозрение! Родителите са биологично програмирани да се бъркат в живота на децата си… Едва сме проходили и мама и татко започват да ни учат „Това – да, това – не“, „Изяж си цялата попара“, „Децата трябва да си лягат рано“. От малки се научаваме да слушкаме – така ще ни купят шоколад, количка с дистанционно, кукла „Барби“… Когато слушаш мама и татко никой не ти се кара, всички те хвалят колко добро дете си и как винаги си подреждаш нещата и правиш това, което ти се казва. И, естествено, постоянно те карат да се състезаваш по послушност с другите деца – братчета, сестричета, другарчета в яслата и детската градина!
„Виж Гошко как си подрежда играчките!“
„Ани винаги си мие ръцете преди ядене!“
„Стефчо винаги си ляга и спи от 2 до 4!“
Всъщност Гошко си подрежда играчките, защото повечето е изпочупил и са му останали само две здрави. Ани тайно си мие само едната ръка преди ядене и дава на мама да помирише само нея. А Стефчо само се прави, че спи и всъщност закача Ани, когато никой не е наблизо.
Минава време и отиваш на училище… И започват пак едни наставления и досадни ежедневни въпроси, които естествено са за добро: „Внимавай като пресичаш!“, „Научи ли си за днес?“, „Защо не е хвърлен боклука?“, „Никакъв телевизор един месец!“, „Забранявам ти да излизаш навън“, „Няма да играеш на компютъра, докато не изкараш шест за срока“… Много важно, че излизането навън е здравословно, а „шест за срока“ ще имаш чак през юни, а сега сме март… Родителите ти казват! Те са по-големи, по-опитни, знаят повече и тяхното мнение е меродавно и точка! Не подлежи на обжалване!
Естествено, продължаваме с любимите ни сравнения:
„Виж Гошко – от горе до долу всичко е шестици в бележника му!“
„Ани не е като теб и си пази дрехите винаги чисти!“
„Стане ли тъмно, Стефчо веднага се прибира, а ти седиш пред блока още час!“
Да, Гошко е отличник, но пък момичетата от класа го бият. Ани си пази дрехите винаги чисти, но си няма и понятие какво е криеница, гоненица, стражари и апаши, каскади с колелото, бой с кални топки и катерене по панелите на някой строеж. Стефчо може да е супер послушно дете, но пък няма и идея, че най-интересните разговори са именно вечер, криеницата е много по-голямо предизвикателство в тъмнината, а да играеш футбол, когато едва се вижда топката дори и по телевизията не го правят!
Минава време, ставаме гимназисти и постепенно започваме да осъзнаваме, че мама и татко не винаги са толкова прави, колкото ни е изглеждало… Вече имаме достатъчно причини, за да не приемаме всичко, казано от тях за „чиста монета“ и да им искаме обяснение… Започва и обратната реакция… Защо Ани, Гошко и Стефчо имат цифров апарат, а аз нямам? Защо Ани, Гошко и Стефчо ги пускат на дискотека, а мен – не? И започват едни отговори тип
„Докато си непълнолетен аз отговарям за теб, ще ме слушаш!“
И един ден ставаш на 18. И цялата промяна спрямо родителя ти е просто
„Докато аз ти давам парите, ще ме слушаш!“
Естествено, борейки се за независимост се хващаш на работа и започваш да си заработваш сам по някой-друг лев… не е много, но почти не зависиш от вашите… Да, бе! След като парите са си изиграли ролята, започваме с жилището…
„Докато живееш под моя покрив, ще ме слушаш!“
Няма как, минава време и се изнасяш на квартира или решаваш да си купиш жилище, което ще изплащаш през остатъка от живота си! Но това не е важно… ти си независим… или поне така си мислиш!
Защото родителите ти идват на гости веднъж в месеца и ти скапват настроението за половин година напред! Защо чиниите са били измити със студена вода, защо парното е пуснато на „5“ при условие, че на „2“ пак топли, тоя таван няма ли да го измажеш най-накрая и от колко години не е бърсан праха под леглото… И повтарят, повтарят като стари грамофонни плочи и в един момент ти иска да изкрещиш „Абе я си &!@#@! майката!“… Ама няма как да им го кажеш, щото става въпрос за бабите ти! И търпиш… година след година!
„Виж Гошко – шеф на отдел и има Мерцедес, не си знае парите!“
„Ани три висши изкара и доктор ще става, а ти…“
„Стефан жена и две деца има, а ти още лентяйстваш!“
Да, Гошко вече е станал толкова дебел, че е по-лесно да го прескочиш, отколкото да го заобиколиш, Ани си сменя мъжете като чорапите, а Стефан е битов алкохолик и направи три опита да се самоубие… но това няма значение! Важното е, че ти не си като тях! Може дори да си горд с това, но родителите ти никога няма да са… докато не изхвърлиш боклука (като Гошко), не се образоваш (като Ани), задомиш (като Стефчо), забогатееш (като Гошко) и т. н. Но дори и да успееш, пак няма да се отървеш от постоянните им намеси…
Може един ден да имаш най-хубавият и свестен партньор на света, но вашите ще те утрепят с нещо от рода на „Абеее, много слабичко ми се вижда това момиче, болнаво едно такова…“

Може да си си купил жилище в центъра на София и вашите ще изръсят „Е, как можа да го вземеш в най-голямата лудница този апартамент!“.

Може да изкарваш три пъти повече пари от родителите си, но те няма да престанат да те питат „А пари имаш ли?“
Може да станеш изпитател на болиди във Формула-1, но те ще продължат да те питат „Е, защо с колата ще се прибираш в тази зима? Виж какъв е сняг! Не е ли по-добре да си хванеш влака?“
И когато угодиш на всички техни желания и капризи… това няма да спре! Ще прехвърлят всичко това върху децата ти, опитвайки се ТЕ да ги гледат и възпитават…
Да си родител е отговорност… Независимо какво правите, независимо какво имате предвид, то може да бъде разбрано от децата по съвсем, съвсем различен начин… Насочете ги в правилната според вас посока, но им дайте право те да изберат кой път да поемат! И най-важното – дайте личен пример! Какъв по-добър начин да накараш детето си да те слуша от този ти да го слушаш? С какво право ще държиш сметка дали сина ти ще кара магистратура или не, ако ти си с основно образование? И как родител-пушач да обясни на детето си да не пуши?! Личният пример е нещо много, много важно! И за да не съм голословен, ето и нещо още по-запомнящо се за финал:


  • Yum