Още за Прага

  • Yum

Поради големия зрителски интерес ще се наложи да пусна още малко снимки от Прага, въпреки краткия си престой.

Прага е пълна с цветя и страхотна архитектура…


Това, което видях от центъра на стария град е чудесен нощен пейзаж, включващ замък, часовникова кула и огромен площад.

Файтоните също допринасят много за уникалната атмосфера, а и да не забравяме, че и река Вълтава минава през чешката столица…
Улиците на града са пълни с магазинчета, предлагащи какви ли не щуротии за туристи.
Стъклените фигури са истински произведения на изкуството… На снимката по-долу всичко е направено от стъкло:


За ценителите на други видове „изкуство“ ще кажа, че не случайно наричат Прага столица на разврата…


– Еееей, за пет часа дали ще имам време за някоя чехкиня?
– Ще имаш, ама за една че… кия
– Е, все е нещо, важното е, че след това можеш да си хвалиш, че си правил секс в Прага, нали?

Музей на секс-машините в Прага.

Какво повече да говорим 🙂

Иначе Прага е страхотно място и за тези, които просто обичат да отидат на заведение.
Много ми допадна идеята за кафе „Трамвай“… Влизаш в истински трамвай, сядаш на масата и си поръчваш кафе…


Оказа се, че имат и шопска салата (150 г за 3 лв.), въпреки че едва ли знаят откъде идва името й… Абе Прага руличек (или както е там „Prague rulez!“).

  • Yum

Пет часа в Прага

  • Yum

Прага е впечатляващ град… Имах само няколко часа време между полетите и вместо на досадното летище, реших да се метна до центъра на града. Първото нещо, което ми направи впечатление – можете да си купите билет за 90 мин. пътуване с цялата градска мрежа на цена приблизително 1,50 лв.

Самият град на пръв поглед страшно много прилича на София, но архитектурата, русите чехкини и нощната секси атмосфера в центъра придават неописуем чар на столицата, а и е пълно с кръчмички, барчета, магазинчета и туристи. Почти всичко живо знае английски и то добре! А ако знаете няколко славянски езика като мен, едва ли ще ви е особено трудно да се ориентирате и на местния език 🙂

Определено Прага е чудесно място и аз лично си добавих чешката столица в списъка с готини места, които трябва да бъдат обстойно разгледане. Работно заглавие – „Славянският Амстердам“.
Иначе вече съм в Англия и когато събера достатъчно впечатления, ще драсна малко и за живота на Острова.

  • Yum

Музикално пътуване

  • Yum

„Ей, не се научихте да пишете кратки постове!“
неизвестен посетител

Рано сутринта е. София постепенно се превръща от черна в синьо-сива… Паля мотора и включвам уредбата… Тези, които ме познават, знаят, че съм музикален помияр.

„Сутрин – светло синя,
сутрин – детски чиста“

Колата спокойно излиза от още спящите улици на столицата и преди слънцето да е изгряло, вече поря гъстата мъгла… Дърветата са обагрени в есенни цветове и обграждат завоите така, че се чувствам като в огромна жълто-червена раковина.

Минавам Пирдоп и се сещам за Дидка… Сигурно не се е събудила след партито по случай именния й ден, така че не я будя… Завоите и правите участъци се редуват, а аз си спомням за времето когато си тананиках Dire Straits на връщане от София към Русе. И изрових песента, за да си я пусна в колата…

„These mist covered mountains
Are a home now for me
But my home is the lowlands
And always will be
Some day youll return to
Your valleys and your farms…“
Не съм пътувал по този път… По табелите все по-често се появяват надписи на български градове с огромна значение в историята на България: Копривщица, Панагюрище, Сопот, Карлово…
„Кой уши байрака,
кой му тури знака…“
След Карлово отбивам до Баня, за да видя родителите ми, които са на лечение там…
„Ох, баня, ох, кеф!
Селската баня голям кеф!“
Нали ви казах, че съм музикален помияр…
На връщане обаче съм в далеч по-различно настроение… Настъпвам газта и – към Шипка!
Минавам през Казанлък и се сещам за Мики, можеше да пътуваме заедно… Както и да е – газ!
„A ella le gusta la gasolina
Dame mas gasolina!
Como le encanta la gasolina
Dame mas gasolina!“
Обожавам да карам по тесни планински пътища… А какъв по-тесен и по-планински път от Шипченският проход… Колата ми прилича на малка метална мравка, пълзяща по гърба на огромната планина. Следи всяка нейна извивка и с лек дрифт влиза стабилно на острите завои… От друга страна, не е зле, когато си сам в колата и можеш да си позволиш неща, за които спътниците ти биха казали „Абе какво правиш, бе?“
Моментът на бързото и леко преминаване на прохода обаче бързо секва… пред мен е цяла колона от автомобили, тирове и микробуси. Някои са услужливи и те пускат при първа възможност… Други решават да се правят на гадняри в прохода… Рядко се ядосвам на пътя, ама един шофьор на автобус направо нервичките ми изпили…
I’m so tired of being here
Suppressed by all my childish fears
And if you have to leave
I wish that you would just leave’
Cause your presence still lingers here
And it won’t leave me alone
След като излязох от прохода (имаше и катастрофа за капак), на един дъх се озовах в Търново, където пък се видях с Миленчето и съквартирантките й. Уговорих ги да ми дойдат на гости.
Пуснах си един „антирадар“ (Това значи да пуснете някой „състезател“ с превишена скорост и да се движите на 200-250 м зад него) и на един дъх ги докарах до Русе.
My music so loud
I’m swangin
They hopin that they gon catch me ridin dirty
Tryin to catch me ridin dirty
Tryin to catch me ridin dirty
Tryin to catch me ridin dirty
Направихме си едно китара парти за изпроводяк… и утре пътувам до София, от там летя до Прага, а от там – до Манчестър. Време е да го обявя и официално:
През следващия месец не съм в страната и ще имам ограничен (а може би и никакъв) интернет-достъп. Поради тази причина не очаквайте постовете да се появяват със същата честота, с която това се случваше досега…

  • Yum