Пътуването в Румъния

  • Yum

Ето, завърнах се 🙂

След няколко дни в Букурещ и 70-те мейла в пощата ми, вече мога да ви разкажа и по-подробно как беше в Румъния…

Букурещ – древен и модерен едновременно

Пътни и гранични такси, състояние на пътищата, правила за движение
Първо, да припомня: пътувах с кола. За първи път ми се случва да мина граница за 15 секунди! Да живее ЕС 🙂
За да пътувате на територията на Румъния, имате нужда от винетка (ROVINIETA) – дневна (около 3 леи / 1.75 лв.) или седмична (6 леи / 3.60 лв.), като цените се изчисляват според това колко нова, екологична и мощна е колата ви (за моята Corsa е най-евтиният вариант). Таксата за преминаване през Дунав мост е 12 лв. от България към Румъния и 25 леи (15 лв.) от Румъния към България. Останалите разходи са единствено за бензин, който е на цената на българския.
Пътувах рано сутринта, за да избегна трафика. Пътят Гюргево-Букурещ е хубав и широк, а пешеходните пътеки и опасните кръстовища са допълнително обозначени с маркерова и светкащи сини лампички, вградени в настилката! В самият Букурещ уцелих ремонтни работи на доста места, пътят беше лош (на румънски – „друмул йе прост“) и се налагаше да се движим по трамвайните жици, но в крайна сметка се добрахме до северната част на града, в квартирата на Ники. Иначе улиците са много по-широки от тези в София, трафикът е по-слаб, но пък румънските шофьори са по-неколегиални дори от българите…
Общо взето, карайте все едно сте в София, давайте път на пешеходците (винаги, длъжни сте) и ако не се притеснявате от знаци като този на снимката, няма да имате проблеми. Освен ако не пътувате в петък вечер, около 18 часа… За 20 км изгорих 4 литра с малолитражка, двигателят вдигна 100 градуса в доста студено време, така че сами си правете изводите.

Пазаруване и цени


И тъй, няколко часа след като се настанихме, Ники трябваше да ходи на работа, откъдето писах и предишния пост… така че знаете какво представлява офиса му. Там се запознах с шефката му – Ирина, която трябваше да обзавежда жилището си и заедно тръгнахме към комерсиалната зона на Букурещ, за да търсим мебели. Комерсиалната зона е впечатляващ комплекс от хипер-маркети. Представете си METRO, Kaufland, Mr. Bricolage, Praktiker, Technomarket и Technopolis на едно място и ще придобиете представа… Само че техните са Bricostore, Mobexpert, Carrefour и IKEA, като от IKEA съм най-впечатлен и ще напиша отделен пост. Като цяло цените в Румъния са по-високи от нашите (не случайно идват в Русе да си пазаруват хората), но специално цените на мебелите и домашните потреби в IKEA са добри и дори по-ниски от Българските. За сметка на това храната и техниката им е невероятно скъпа, а трудно ще намерите заведение, в което да пиете бира за под 5 леи (3 лв.)… Това е така, тъй като услугите навсякъде, освен в България са много скъпи. Например, превозът на един пакет в IKEA (1 пакет = 1 кашон, независимо от размера) е 4 леи (2,50 лв.), което си е кофти цена, ако си си купил легло, канапе, четирикрилен гардероб и др., а всяко от тях съдхържа по 10-15 пакета! Така че измъчих Golf V-цата на Ирина, като му пуснах задните седалки и благодарение на дългогодишната ми Tetris-практика и многото премествания от град в град, набутах половин апартамент в колата й… Тук (не) е мястото да отбележа, че румънците предпочитат вместо втора употреба да карат нови коли на изплащане… Продължавам с другото „побългаряване“: Батерията на Ирина падна по време на дългото пазаруване, така че пригодих батерията от моята Nokia (нямах активиран роуминг, и аз не знам защо) към нейната с помощта на парче скъсан кибрит! Абе, с Ирина си беше истинско приключение, особено като следвах нейната кола с моята (нали трябваше да я оставя на сравнително безопасно място). Нямах избор освен да карам с нейната скорост и да преминавам на „тъмно жълто“ няколко пъти. Добре, че вторият път караше майка й 🙂

Градският транспорт

На следващия ден пътувах сам в румънската столица. Цялата централна част на града е опасана с метро, така че не е проблем да стигнете между които и да е две точки в центъра за по-малко от половин час. Цената на карта за 10 пътувания е 7 леи (4 лв.), така че определено е предпочитан транспорт. Ако ходите до по-далечни места (напр. комерсиалната зона), ще се наложи да ползвате и автобуси 1,10 леи (0,65 лв.). За разлика от София, в Букурещ не оставят билетчета по седалките. Сигурно щото са много симпатични и ужасно приличат на бандероли 🙂

Животът и градът

В Букурещ получават средна заплата 4-500 EUR, така че е нормално животът да е по-скъп…. Както в Сърбия, Унгария и на другите места, където съм бил, напълно нормално и логично е да имаш вана в банята – нещо, което ужасно ми липсва тук и се чудя на тъпите архитекти, дето правят баните ни толкова малки, че да не можеш да си сложиш вана вътре. Готви се предимно на газ, като почти цял Букурещ е газифициран. Когато се разхождате, навсякъде ще видите полицаи. Направи ми впечатление и друго: улиците, които носят имена на хора, имат пояснения за човека, на когото са кръстени. Естествено, грозни гледки като порутени сгради, сбиващи се хора и просяци също не липсват, а за да е пълна картинката, ще ви кажа, че румънците не пускат кабели по земята, което означава, че ако погледнете нагоре, ще видите паяжина от кабели.


Хората

Румънците по много неща приличат на нас, особено по манталитет. Въпреки това, ще ви направи впечатление, че пушат цигари (че и пури) много повече от нас. Възрастните хора се кръстят, когато минат покрай църква, дори да са в автобус. Хигиената варира от супер готини, спретнати и чистоплътни румънци до тъмни балкански субекти, които трудно можеш да доближиш на по-малко от 3 м. Сред румънките има доста хубавици, но сред българките са повече, поне според мен. Румънските момчета като цяло са супер сладури, обличат се много добре (дори съм си откраднал няколко модни идеи от тях) и са по-стилни от нашенците.

Парламентът

Този пост стана много дълъг, така че накратко: изкарах си много хубаво и нямам нищо против да отида отново…


  • Yum

Bucurest :)

  • Yum

Pristignah v Bucurest… Pisha ot ofisa na Niki, nqmam kirilica, kakto vizdate, no inache e mnogo qko… Kato kazvam ofis, sigurno si predstavqte neshto kato nebostargach. Vsashtnost e gotina 3-etazhna kyshta v pokraininite, s gradinka, zelena livada i cvetq! Super e…
Sega se nalaga da ostavq Niki da se poti cql den, a pyk az otivam do mebelnata kyshta IKEA, koqto syvsem naskoro e otvorila vrati i cenite izglezdat dosta niski…


  • Yum

Румънеца и Събев :)

  • Yum

По случай 50-годишнината от основаването на ЕС реших, че е крайно време да се възползвам от привилегиите ни за свободно преминаване през границата. Така че утре се качвам на колата и отивам до Букурещ (това са си цели 70 км) за няколко дни.
Чувал съм какви ли не неща за румънците – от страшни истории за грабежи и фалшиви полицаи до това с колко светлинни години сме назад от тях. Първият път когато бях в Румъния, не видях нито едното, нито другото… Всъщност, нека ви разкажа за предното ми ходене накратко 🙂
През 2004 г. отборът по информатика на Пловдивски университет се готви цяло лято за състезанието в Букурещ, което се провежда всяка година между университетите в Източна Европа (един от най-тежките региони) и е известно с кратичкото наименование „ACM„. По принцип отборът на ПУ не се представя блестящо, даже да си признаем честничко до 2004 г. хората винаги се връщаха с пълен геврек (нула решени задачи). И ръководството реши, че няма смисъл да дава пари за нас, макар никога НИЕ да не се бяхме явявали на състезанието.

 

Но бяхме млади, луди, способни и знаехме, че ще успеем. И решихме да отидем на състезанието на собствени разноски. Няма да ви тормозя с административни подробности колко е тежко да нямаш ръководител, да се оправяш сам в чужда държава и какво е да представяш университет, който не те пуска да го представяш… Както и да е, Ники и Митко ми гостуваха за една вечер в Русе и на следващия ден хванахме влака за Букурещ (така се налагаше да спим само една вечер в най-евтиния хотел, на два часа път с автобус от мястото, където се състезавахме).
Още с пристигането на гарата засякохме отбора на СУ, начело с доц. Красимир Манев. Като разбра, че нямаме нито ръководител, нито румънски леи, нито представа къде трябва да отидем, човекът ни даде останалите си леи от последното състезание (стигаха за автобусни билети поне), карта на Букурещ и ни изпрати с пожеланието „Момчета, Бог да е с вас…“

Първият път сбъркахме автобуса. Всъщност, нацелихме автобуса, но объркахме посоката, в която трябва да го хванем. Така си изгубихме около два часа, за да достигнем покрайнините на града… Най-накрая успяхме да се довлечем до далечния хотел. Скоро обменихме парите и се почувствах като мултимилионер за първи път в живота си (друго си е да дадеш 10 000 за обществена тоалетна).

Трябваше да се доберем обратно до университета и затова започнахме да разпитваме хората на английски как да стигнем до метрото:
– Excuse me, do you speak English?
– Yes, a little bit.
– Do you know how to get to the subway?
– What?
– Subway.
– What?
– Tube, you know.
– Sorry…
– Er… Metro?!
– Oh, this way…

И човекът ни прати до другия край на Букурещ, но не до метро, а до магазин „Метро“… Добре че там един симпатичен младеж, студент от същия университет ни взе с колата си и ни откара до най-близката метростанция.

Така или иначе, оправихме се, а което е още по-яко, на състезанието направихме най-доброто представяне в историята на Пловдив дотогава, а ако изключим Софийски университет, и на всички останали университети от България… а и ванилова кола имаше!
Засега толкова, а скоро очаквайте още интересни случки от Румъния следващата седмица…

  • Yum