Атина – градът с древни и модерни руини

greece--athensЗдравейте… или γεια σας!

Отдавна се каним да посетим гръцката столица и най-накрая имахме и тази възможност… Петър беше подготвил изненадата преди доста време и на рождения ден на Биляна ѝ връчи билетите буквално с думите „имаш по-малко от 48 часа да приготвиш багажа“…

biletiНищо, което да изплаши Биляна. Пътуването с малки деца не е лесна работа, но в една февруарска вечер подвижната лудница кацна на летище „Елефтерис Венизелос“.

vicky-simeon-athens

От летището до гарата се минава по дълъг траволатор, преминаващ над огромен път. Деца под 6 години пътуват напълно безплатно, а за възрастните цената от летището до е 8 EUR/човек, като има допълнителни отстъпки за групи, младежи и студенти. [Сайт за атинския градски транспорт]

Един час и 27 километра по-късно сме на централния площад „Синтагма“. Намира се точно пред парламента и е прекрасен площад… за с. Сливарово, например! Честно, не се сещаме за голям български град с по-кофти площад, да не говорим, че дори градчета като Казанлък, Трявна и Панагюрище имат прекрасни централни площади в сравнение със „Синтагма“…

Пред фонтана и гръцкия парламент гордо са изкарани сергии със скара, хот-дог и печени фъстъци…

syntagma-skara

Пресичаме бул. Филелинон и се озоваваме на ул. „Ерму“, главната търговска улица в Атина, „стъргалото“, или „Витошка“-та на Атина. И става по-зле… бездомни кучета и хора спят сред разхвърляни кашони – с двете деца се чувстваме меко казано „странно“ и проверяваме GPS-а, да не би да сме объркали мястото…

ermou-looks-awful

Продължаваме сред странния контраст от графити и лъскави витрини, затрупани от кашони и торби с боклуци.

ermou-svarovski

Изведнъж пешеходната зона по главната улица свършва и се озоваваме сред автомобили и мотори на тротоар, който не може да се мине с бебешка количка, без да слезеш на пътното платно…
ermou-traffic

Добираме се до хотела, настаняваме се и лягаме, уморени и разочаровани от първите си впечатления в града. Единствено величественият Акропол ни дава повод за оптимизъм и надежда, че тази публикация ще е повече туристическа, отколкото хейтърска :-)

acropolis-night

Ден втори. Добро утро, Атина!

kalimera

Цяла нощ е валял дъжд, но днес слънцето се показва и обещава чудесен ден! Закусваме обилно и отново излизаме на главната ул. Ерму. На дневна светлина изглежда доста по-цивилизовано:

ermou-daily

Биляна дори си харесва една дамска чанта, чиято история е толкова интересна, че ще я разкажем в отделен пост… И тъй, пускаме един тегел по главната, докато стигнем църквата „Св. Богородица Капникареа“ (Εκκλησία της Παναγίας Καπνικαρέας), една от най-старите православни църкви в центъра на Атина. Свиваме наляво и бавно започваме да се изкачваме към Акропола…

peter-climbing

Изкачването никак не е лесно, а ако сте с бебешка количка си е цяло изпитание… По някакъв странен начин тази част ни напомня и за Стария град в Пловдив. Може би защото уличките в атинския квартал Плака стават все по-приветливи, с приятни заведения и усмихнати хора.

kam-akropolaДори графитите стават по-остроумни!

make-moussaka-not-war

Най-накрая стигаме до Акропола. Налага се да изчакаме Симеон да се наспи, защото няма как да се качите с бебешка количка до самия Акропол. Има специално обособена сграда-паркинг за бебешки колички. Стандартният билет за Акропола е 12 EUR, като за лица от ЕС под 18 и над 65 години входът е безплатен. Има и отстъпки за учащи, които ще трябва да проверите в сайта. Предвидете си 30-45 мин. чакане на опашка и непременно запазете билета. Освен за Акропола, той важи и за Древната Агора, Римската Агора, Археологическия музей Керамикос, Библиотеката на Адриан, руините по северния и южния склон на Акропола и Олимпио…

akropol-na-konche

Изкачваме се с тълпата – Акрополът прилича на един голям строеж. Всичко е оградено с въжета, за да не може хилядите туристи да стъпват върху руините, а строителни скелета и кранове доста променят автентичността на останките от древна Атина.

 

Най-големият храм в Акропола е Партенонът. Той е посветен на богинята Атина Партена, покровителката на града. В средата на храма някога имало масивна златна статуя на богинята, чиято стойност можела да покрие икономическите нужди на целия град…

akropol

Срещу Партенона е Ерехтионът – общ храм на Атина и Посейдон… Легендата разказва, че атиняните искайки да помирят борещите се за надмощие Атина и Посейдон и им посветили по един олтар, помещавани под един и същ покрив. Така бил посторен домът на цар Ерехтион, който е разделен на 2 части – източната на Атина, а западната – на Посейдон.

acropolis1

За съжаление няма как да влезете и да разгледате, но може да се утешите с най-известното място в храма – балконът с Кариатидите. Става въпрос за покрив, който се поддържа от шест колони с формата на женски фигури. И добре, че са женски, та да може като основна носеща конструкция на колоните да се извая част от косите им: ако бяха късо подстригани, Ерехтионът отдавна щеше да се е срутил.

acropolis-nie

Гледката от Акропола силно напомня на тази от Стария град в Пловдив, само дето Античният театър в Атина е малко по-голям по размер, а „майна“ и „айляк“ не се чува толкова често…

akropol-gledka

И докато ние гледахме руините, децата истински се забавляваха да хвърлят камъчета в локвите. Май това им остана най-яркият спомен за Акропола…

akropol-kamacheta

Отново се пуснахме по тесните улички на кв. Плака и се озовахме на станалата ни любима в последствие атинска улица…

adrianou

Както подсказва и името, ул. Адриану има връзка с император Адриан. Тя буквално свързва Библиотеката на Адриан с Арката на Адриан. И въпреки че разстоянието е едва километър, можете да изгубите половин ден в китните магазинчета, предлагащи какво ли не – от евтини китайски стоки през антики до ръчно изработени сувенири от маслиново дърво (които препоръчваме, въпреки че не са никак евтини):

olive-wood

Добавете фрапе и портокалов фреш в някое от китните заведения, където можеш да разпуснеш под сянката на маслинови дръвчета и бързо ще разберете как замръкнахме. Приключваме вечерта с препоръчан ни десерт – лукумадес, които представляват „атински казанлъшки понички“:

lukumades

Ден трети. Неделя. Замисляли ли сте се за етимологията на „неделя“? Неработен ден – ден, в който няма дела… По план бяхме решили да направим разходка до огромното пристанище Пирея и шопинг в най-големия атински мол – The Mall Athens. Груба грешка. В неделя, мили читатели, дори просяците не излизат по улиците. Не, сериозно, знаем какво е в Западна Европа, но тук безделието е още по-всеобхватно. Намираме Пирея почти празна откъм кораби, но пълна с тараби и сергии на мургави амбулантни търговци (дори не посмяхме да извадим фотоапарата, просто „катуните“ пред ЦУМ през 90-те бяха цвете в сравнение с това, което видяхме около гарата в Пирея).

pireas

Измъкнахме се по най-бързия начин и хванахме обратния влак към The Mall Athens. Е, това и молът да не работи в неделя ни дойде повече. Нито едно павилионче, магазинче или щанд… единствено баровете и ресторантите бяха отворени! И все пак дори в метрото човек научава нещо. Предлагаме на Вашето внимание

5 бързи стъпки да станеш грък:

1. Брадясай! Желателно е да си мъж, но не е задължително. Посейдон, Зевс, Аристотел, Есхил, Хипократ, Платон, Вангелис и дори Зорба Гъркът са с бради, не бягай от корените си.
2. Имай супер високо самочувствие, без значение дали си с брада или не. Обяснявай на всички, които срещнеш, че си грък, пардон, елин. И че елинската култура, кафе, футбол, мусака, сирене, маслини, октоподи, калмари, морски таралежи и водни гъби са най-хубавите.
3. Бъди космополитен. Ама по гръцки! Ако някой ти каже, че е от България, непременно кажи всичко, което знаеш за съседите си на север – че си бил в Гоце Делчев, Благоевград, Сандански, Пловдив и София. Не пропускай да споменеш, че там е много евтино и можеш да ядеш всеки ден в най-скъпия ресторант, каквото поискаш! И че знаеш всичко за гърците в тази държава, че имаш братовчеди в Сандански и всички на Балканите сме едно голямо семейство. След това целуни Биляна по челото, след като разбереш, че и тя знае гръцки. Сега научи Петър да казва поне „малака“ и „гамото“ правилно. Готово, вече сме едно семейство.
4. Тежи си на мястото! Абсолютно ОК и даже задължително е цялото това нещо да го направиш седнал, докато две малки деца стоят прави в продължение на час. Вместо да им отстъпиш мястото си, разкажи им за всичко гръцко в България – за Джъмбо, Флокафе, Плесио и всички молове в България, които разбира се, са гръцки. Оплачи се от албанците, които мразиш, защото са крадци и искат да създадат Велика Албания. После и от македонците, които се опитват да видоизменят историята и тайно целят да създадат Велика Македония. След това снизходително кажи, че ти е много жал за българите и за това, че са толкова бедни. Както и за това, че биха дали мило и драго да берат портокалите ти и да ти чистят къщата за 200 EUR на месец. За финал мъдро повтори отново, че всички балканци сме братя, прекръсти се с поглед към небето и потъни в дълбок размисъл.
5. Бъди модерен. Изправи се за момент, за да си помисли семейството с двете малки деца, че си получил просветление и им правиш място да седнат, след което извади смартфона си и се пльосни отново на седалката. Не пропускай да отбележиш, че имаш iPhone последен модел и набери майка си, за да ѝ разкажеш всички клюки от квартала, така че всички в метрото да разберат какъв идиот е Йоанис и как Евангелия му изневерява с Атанасиос, който си е купил новия Фоклсваген Катсаридаки (б. а. „Хлебарка“, т.е. „Beetle“)… Кажи ѝ и да ти изпере дрехите и да ти сготви мусака – нищо, че си на видима възраст 35-40 години. Най-накрая стани от мястото си и слез, без да кажеш нищо за довиждане…

Не казваме, че всички гърци са такива – но горното е базирано на тези, които срещнахме в метрото. Всъщност имаме чудесен контрапример, който ще дадем в историята за дамската чанта. Но всяко нещо с времето си.

И така, след като тотално се провалихме с плана за деня, прекарахме го предимно в път с метро и се напълнихме с атинска премъдрост, решаваме да нахраним и телата си…

trapeza

Монастираки е пълен с народ площад, но сред цялата гмеж от шляещи се туристи, забързани местни, джебчии, търговци, викачи и зяпачи има две заведения с прекрасни на вкус гирос, сувлаки, дзадзики и мусака – Танасис и Байрактарис. Препоръчваме! Гръцката мусака междувпрочем няма нищо общо с нашата, напълно различно ястие е, при това доста мазно и тежко:

moussaka

Приключваме вечерта с дълга разходка от Монастираки покрай Храма на Хефест (най-добре запазеният древен храм, тъй като бил преустроен на църква) и стотиците романтични заведения в района… Капнали от умора се прибираме в хотелската стая и Вики, вижда плюшените си играчки и с възторг заявява:

- Та́ка и Самуил са ни оправили леглата и са се гушнали!

Кобилката Та́ка и патокът Самуил може и да не са го сторили, но камериерката определено заслужава похвала и бакшиш:

taka-i-samuil

Ден последен – време за Националните градини. Намират се точно зад Парламента и централния площад Синтагма. Ако минавате наблизо преди дългата часовникова стрелка да е цъкнала „12“, отбийте се до Гробницата на незнайния воин, пред която гвардейците се сменят на всеки кръгъл час… с особен ентусиазъм и изключително щастливи физиономии, както се вижда на снимката:

gvardeici

След като видите шоуто на гвардейците, може да релаксирате в Националните градини – тих и приятен парк в сърцето на Атина.martenici

Ние дори си вързахме мартениците, макар някои от приятелите ни да го обявиха за cheat-ване.

national_gardens

Ще останете впечатлени от красивите цветя, детската библиотека, езерото с дървен мост, алеите, статуите и стотици видове дървета, сред които дори портокали, които падат и гният по земята, без никой да ги търси…

Типично за тези географски ширини, ако се вгледате внимателно в короните на дърветата, ще откриете и свободно летящи папагали:

parrot

След като сме си починали добре и дори сме хванали лек февруарски тен, се отправяме към изненадата за децата – увеселителния парк Allou! Тук е мястото да кажем, че ако пътувате с автобуси или тролейбуси (до Allou! специално няма друг обществен транспорт), трябва яко да помахате на шофьора, за да се смили над вас и да спре. Ако не го знаете, рискувате да го научите по трудния начин, изпускайки няколко превоза. Слизаме на спирка Kan Kan и скоро сме в парка:

viensko

Паркът работи от сутрин до вечер през лятото и уикендите (през зимата в някои дни отваря след 17 ч.). Има обособена част за по-малките деца, наречена Kidom.

allou

Около парка на пешеходно разстояние е пълно с места за шопинг – Media Markt, Carrefour, Kotsovolos, IKEA, Makro Cash & Carry, River West и Village Shopping & More и др. Е, някои преходи са сложни заради паяжината от булеварди на няколко нива, така че ако сте с автомобил, ползвайте го.

carrefour-park

Сигурни сме, че ще напълните багажниците си, защото доста от магазините ги няма у нас, а шопингът на определени неща наистина си струва – например в магазина за играчки стандартните цени на Lego (и не само) бяха около два пъти по-ниски от тези на Хиполенд и Комсед у нас…

deca-letishte

Отправяме се към летището, за да хванем обратния полет към София. Чакането преминава в гонитби, игри и хорца край гейта… Това, разбира се, след цял ден из паркове, градини, люлки и молове – децата са просто неуморяеми, за разлика от нас. Приключваме разказа си с една мисъл на Самюел Джонсън:

„Всички пътувания имат своите предимства. Ако пътешесвеникът посети по-добри страни, може да се научи да подобри и своята собствена. И ако съдбата го заведе към по-лоша, може да се научи да харесва своята.“

Четирите дни в Атина ни дадоха възможност да видим и добрите, и лошите ѝ страни. Атинският трамвай No. 5 все още е по-лъскав от софийския, фрапето идва с безплатна минерална вода, има портокалови и маслинови дървета по улиците… Но нещата се променят бързо – София става все по-зелена, трамваите ѝ все по-нови, а гърците си карат по своите поръждясали релси. Живеем в XXI в., а останахме с впечатлението, че Атина е град, чийто жители разчитат само на божественото славно минало и са слепи за настоящето си, обсипано с графити и боклуци… град, който е „затворен в неделя“ (Вики така каза)… град, в чийто супер център здраво стискаш чантата, портфейла и телефона си (сервитьорът така каза), докато хапваш. Град, който просто не е за нас…

tram_5_athens



Реклама:

Торта с шоколадови блатове, кафе и сирене „Маскарпоне“

Пролетта идва, а с нея и сладките разговори с приятели на открито. Защо не допълним кафето с едно сладко изкушение?! :-)

cake3

Представям ви една вкусна торта, която се приготвя лесно. Достатъчна е за 12 порции. Преливащите се вкусове на кафе, какао, сирене „Маскарпоне“ и лимон ще погъделичка вкусовите ви рецептори, напомняйки ви колко хубав е животът.
Ако нямате достатъчно време, можете да използвате и готови блатове.
Ще ви е необходима тавичка за торта с премахващо се дъно, за да по-добро изпичане на блатовете. Ето и всичко друго, което е нужно за тази вкусотия.

cake1

Необходими продукти за тортата:

4 жълтъка
160 г. захар
500 г. сирене „Маскарпоне“
1 пакетче ванилова захар
50 мл. кафе ликьор (може и „Baileys“)
200 мл. животинска сметана
100 мл. еспресо
какао за поръсване
лимонов сок

Необходими продукти за блат /3 платки/

200 г. меко масло
300 г. захар
4 яйца, на стайна температура
350 г. брашно
1 бакпулвер
1 щипка сол
2 ч.л. ванилия
50 г. какао
250 мл. бътърмилк /прясно мляко с 1ч.л.оцет или лимонов сок се оставя за 10-15 минути/.

cake

След като сте изпекли блатовете, изчакайте да поизстинат малко, докато приготвите крема за тортата.
Жълтъците и захарта се поставят на водна баня, като се бъркат непрекъснато, докато се получи гъст крем. Дърпат се от огъня и леко се охлаждат.
Маскарпонето се разбива за кратко с миксер. Прибавят се ваниловата захар, лимоновия сок и половината от ликьора и се смесва с яйчния крем, като се разбърква с шпатула. Сметаната се разбърква с крема. Останалият ликьор се сипва в кафето.
Основата на тортата е един блат, който се намазва с кафе и ликьор, поръсва се с какао, след това се слага част от крема, следва блат, кафе и ликьор, какао, крем, намазан блат, какао и така, докато се завърши с крем накрая.
Тортата се прибира в хладилник за около 4–5 часа, за да стегне. След това се поръсва с какао и се поднася.

cake2

Приятен апетит!



Реклама:

Салата „К“

Кръстих тази салата с необичайното „К“, защото основните продукти в нея започват с тази буква (кус-кус, краставичка, кашу, карфиол, а основните подправки са къри и куркума). Стори ми се интересно и скоро ще изпробвам и с други букви от азбуката. Например салата „С“, със спанак, сирене, сусам, или салата „М“ с манго, моцарела, моркови и т.н. По същия начин защо да не пробваме и основни ястия или десерти.

image1

Ето ги и необходимите продукти:
1 пълна чаша кус-кус
1 краставица
1/3 ч.ч. печено кашу
1 глава карфиол
300 гр. брюкселско зеле (по желание)
1/3 ч.ч. изсушени червени боровинки
къри, , куркума, черен пипер, сол
2 с.л. зехтин
1 лимон
За соса:
200 мл. йогурт
лимонов сок
къри

Начин на приготвяне:
Запичаме за 20-30 мин. на 200 градуса карфиола и брюкселското зеле в тавичка с хартия за печене. Овкусяваме ги преди това със сол, зехтин и черен пипер.
Сваряваме бульон с около 500 мл. вода, зехтин и къри на вкус. След като заври добавяме кус-куса, изключваме котлона и оставаме кус-куса под похлупак около 5 мин. да поеме целия бульон и да се получи еднородна нетечна смес.
В голяма купа нарязваме краставичката на ивички (приблизително с размера на карфиола), накълцаното кашу и червените боровинки.
След като изстинат карфиола, брюкселското зеле и кус-куса ги добавяме в купата при останалите продукти, като добавяме сол, пипер и настъргана лимонова кора.

image2Правим сос от йогурт, лимонов сок и къри и го добавяме вътре в салатата.
Лимонът много добре обогатява вкуса на всички съставки и най-вече на леко лютото къри. Надявам се това предложение да ви хареса!

image3

Приятен апетит!



Реклама: